България е изпратила четвъртото искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост

България е изпратила до Европейската комисия четвъртото искане за плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на стойност 900 млн. евро, съобщават от Министерски съвет.

Искането отчита изпълнението на 25 етапа и цели, от които 12 са свързани с реформи в областта на енергетиката, интегрирания обществен транспорт, електрическата мобилност, както и мерки за противодействие на корупцията и реформа в предучилищното и училищното образование и професионалното образование и обучение и др.

След като в края на 2025 г. България получи и третото плащане по плана в размер на 1,47 млрд. евро, получените през годината средства от ЕК общо достигнаха 1,9 млрд. евро, което надхвърля повече от половината от цялостната ни алокация по Плана за възстановяване. 

Припомняме, че Европейската комисия и Съветът одобриха през юли 2025 г. внесените изменения от правителството на Росен Желязков по НПВУ. До необходимостта от редакция на Плана се стигна след забавеното изпълнение на поетите от страната ангажименти за реформи и инвестиции предвид заложения краен срок на действие на механизма през август 2026 г. и добавянето към НПВУ на главата RePowerEU, която цели постигане на независимост на Европа от руските изкопаеми горива преди 2030 година. Към онзи момент България беше единствената държава членка на Европейския съюз, която не беше приложила към своя План подобна глава. След редакцията броят на етапите и целите спрямо предходната му версия беше намален от 321 на 259, а броят на плащанията по НПВУ от девет на пет.

Искането за четвъртото плащане включва инвестиции с огромен обществен ефект в ключови области като здравеопазване, социални услуги, образование, култура и други. Предвижда се модернизация на над 50 болници, центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчносъдови заболявания, осигуряване на медицинска грижа в над 100 отдалечени населени места, спешна медицинска помощ по въздух, подкрепа на хора с увреждания, изграждане на нови домове за възрастни хора, ремонти на училища, детски градини и общежития, както и изграждане на STEM среда в хиляди училища, инвестиции в културата и дигитализация на българското културно наследство, по-ниски сметки за ток за българските домакинства чрез изграждане на слънчеви системи за снабдяване с топла вода. Включва и подкрепа за бизнеса – грантови схеми за безвъзмездни средства в областта на ИКТ и киберсигурността в МСП и за подпомагане на предприятията в прехода към кръгова икономика. Обхваща и цифровизация на процесите от фермата до трапезата, модернизиране на Единната информационна система на съдилищата, системата „Мониторстат“, обновяване на Агенцията за социално подпомагане и др.

Европейската комисия ще извърши оценка на искането за плащане до два месеца. 

Част от средствата по подаденото четвърто искане по НПВУ са под риск

Поради неизпълнени от Народното събрание изискуеми реформи по транша част от тези 900 млн. евро са под риск, обяви служебният министър на финансите Георги Клисурски на брифинг в Министерския съвет.

Клисурски увери, че кабинетът ще положи всички усилия България да получи максимален размер от средствата. Това е важно, за да бъдат разплатени всички инвестиции до края на август - около 4 млрд. евро, каза министърът.

По думите му, ако страната направи всички инвестиции, тогава българската икономика ще навлезе в следващо поколение на развитие. 

Служебният вицепремиер по европейските средства Мария Недина посочи по време на брифинга, че кабинетът няма да успее да изпълни поетите ангажименти за реформи в Българския енергиен холдинг и във ВиК сектора. По думите ú почти сигурно е, че заради липсата на реформа и Закона за ВиК сектора страната ще изгуби 437 млн. евро. 

Общо осем са законодателните инициативи по поети ангажименти от България по НПВУ, за да може правителството да има основание да отправи последните две искания към Европейската комисия за отпускане на четвърти и пети транш. В списъка е и законодателна промяна, необходима за разблокиране на задържани от ЕК средства по третото плащане. При неизпълнение България може да загуби над 300 млн. евро заради закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и зарди липсата на механизма за разследване на главния прокурор. Крайните срокове за промените по повече от законодателните инициативи изтичат през март и април.