Последните два транша по НПВУ зависят от осем законодателни инициативи

Осем са законодателните инициативи по поети ангажименти от България по Националния план за възстановяване и развитие (НПВУ), за да може правителството на страната да има основание да отправи последните две искания към Европейската комисия за отпускане на четвърти и пети транш. В списъка е и законодателна промяна, необходима за разблокиране на задържани от Европейската комисия средства по третото плащане. Това показва официалната справка на Министерството на иновациите и растежа (МИР), получена в БТА. В нея са изброени законопроектите, които трябва да приеме Народното събрание в изпълнение на реформи с инвестиции, които са включени в четвъртото и петото искане за плащане от НПВУ.

Законодателната работа по тях е на различен стадий, а заложените крайни срокове за приключването им изтичат през март или април.

Членовете на постоянната парламентарна Комисия по бюджет и финанси следва да разгледат и гласуват промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, които трябва да въведат годишна данъчна амортизация за електрическите превозни средства. Текстовете са внесени в парламента и заложеният срок за приемане е 31 март. Законодателната инициатива е свързана с четвъртото плащане по НПВУ.

По три законопроекта следва да се произнесат и депутатите от постоянната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Първата инициатива е по Закона за водоснабдяването и канализацията, който дори е минал на първо гласуване. С него се осигурява районирането и ценообразуването във връзка с осигуряването на услуги за водоснабдяване и канализация. И тук заложеният срок за приемане е краят на март, като също е свързан с четвъртото искане.

Комисията трябва да се произнесе и по предложени промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), като законопроектът е в процес на разработване от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Съгласно официалната информация се разисква и вариант, при когото може да се избегне изменение на ЗУТ. Със законопроекта ще се регламентира предоставянето на административни услуги за устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството по електронен път. Крайният срок на законодателната процедура е заложен за 30 април и с него е свързано последното пето плащане по НПВУ.

Депутатите от Комисията по енергетика към парламента трябва да обсъдят предложения в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), които засягат и Закона за енергетиката (ЗЕ). Законопроектът е приет на заседание на Министерския съвет на 28 януари 2026 г. и с него се регламентира свързването на наземни вятърни електроцентрали и улесняване на процедурата за лицензиране на дейността по разпределение на електроенергия в електропреносната мрежа. Според Закона за енергетиката общините с население над 5 хиляди жители трябва да осигурят места за поне една публично достъпна зарядна станция. Предвиденият срок е до 31 март, а текстовете са свързани с четвърто и пето плащане по НПВУ.

Народните представители от Комисията по конституционни и правни въпроси и Комисията по превенция и противодействие на корупцията са отговорни по три законодателни инициативи. Първата е по Закона за прозрачност и почтеност в управлението (Закон за лобистките дейности). Законопроектът е публикуван за обществени консултации със срок до 2 март. След като приключат обществените консултации, одобрението от правителството и парламента България ще разполага с правила и стандарт за лобизма, които ще осигурят прозрачност и почтеност в лобирането. Крайният срок е 31 март и е основание за искане по четвърто плащане по НПВУ.

Втората законодателна инициатива е свързана с промяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Законопроектът е в процес на разработване от Министерство на правосъдието. С него ще се прецизират текстовете, ускоряване на разследването и с контрола на действията на прокуратурата при прекратяване или спиране на разследванията. Заложеният срок е 30 април и е във връзка с разблокиране на спрените средства по трето плащане по НПВУ.

Третата процедура засяга Закона за обществените поръчки. Законопроектът е разработен от Агенцията по обществени поръчки (АОП) и е съгласуван с Европейската комисия. Предстои публикуването му за обществени консултации, одобрение от правителството и внасяне в парламента. С него се въвежда задължение за възлагащите органи да публикуват годишни индикативни планове за възлагане на обществени поръчки в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. Крайният срок е предвиден за 30 април и реформата е свързана с петото плащане по НПВУ.

Депутатите по Комисията по транспорт и съобщения трябва да гласуват Закона за обществения транспорт. Законопроектът е преминал обществени консултации, предстои одобряване от Министерския съвет и внасяне в Народното събрание. С него страната ни ще създаде транспортна мрежа с координирани разписания и създаването и поддържането на национална система за единен транспортен документ. Срокът за приключване на законодателната процедура по него е 31 март и е свързана с четвъртото плащане по НПВУ.

Припомняме, че Европейската комисия и Съветът одобриха през юли 2025 г. внесените изменения от правителството на Росен Желязков по НПВУ. До необходимостта от редакция на Плана се стигна след забавеното изпълнение на поетите от страната ангажименти за реформи и инвестиции предвид заложения краен срок на действие на механизма през август 2026 г. и добавянето към НПВУ на главата „RePowerEU“, която цели постигане на независимост на Европа от руските изкопаеми горива преди 2030 година. Към онзи момент България беше единствената държава членка на Европейския съюз, която не беше приложила към своя План подобна глава. След редакцията броят на етапите и целите спрямо предходната му версия беше намален от 321 на 259, а броят на плащанията по НПВУ от девет на пет.