Войната в Иран подкрепя железопътния план на Казахстан за свързване на ЕС и Китай

Националният железопътен оператор на Казахстан разширява мрежата и инфраструктурата си, за да отговори на нарасналото търсене на превози на стоки между Китай и Европа в момент, когато търговските потоци се променят в отговор на войната в Иран, предава Bloomberg.

Положението около Ормузкия проток и ескалацията на конфликта в Близкия изток води до нарастване на обемите, коментира Талгат Алдибергенов, главен изпълнителен директор на Kazakhstan Temir Zholy, в интервю миналата седмица. „Китайските клиенти проявяват по-голям интерес към превозите по суша, отколкото по море поради надеждността и предвидимостта на сроковете за доставка“, отбелязва той.

Промяната в движението на търговията подчертава нарастващото значение на т. нар. Среден коридор, Транскаспийския жп маршрут, който свързва Китай и Европа. Железопътната линия с дължина над 4250 км преминава през редица страни, включително Азербайджан, Грузия и Турция, а Казахстан приема най-дългата отсечка.

Значението на маршрута в световното корабоплаване вече нарасна, след като Кремъл изпрати войски в Украйна през 2022 г. и накара мнозина да изягват железопътните линии, минаващи през Русия. Обемите на товарите, които преминават по Средния коридор, са нараснали около десет пъти оттогава, сочат данни на базираната във Великобритания компания Abrdn Investments.

Транскаспийският международен транспортен маршрут свързва Китай с Европа чрез жп връзки и фериботи. Карта: Bloomberg LP

Казахстан превърна транспортната логистика в стратегически приоритет, като направи националната железопътна компания ключов транзитен оператор. Общите инвестиции на KTZ в изграждане на инфраструктура се очаква да достигнат 10 млрд. долара до 2030 г., като близо половината средства вече са вложени, съобщава Алдибергенов.

Kazakhstan Temir Zholy, известна като KTZ, строи 900 км железопътни линии тази година, включително нов 300-километров маршрут Аягоз-Бахти до Китай, който ще създаде третия железопътен граничен пропускателен пункт на страната с източния ѝ съсед. След като проектите бъдат завършени, железопътният капацитет между Казахстан и Китай се очаква да достигне 100 млн. тона до 2030 г. спрямо около 55 млн. тона в момента, казва Алдибергенов.

Разширяването по протежението на Средния коридор също бързо се ускорява. През първото тримесечие през маршрута са преминали около 173 влака, всеки превозващ 55 контейнера с различни видове товари. Целта за цялата година е 600 влака и цифрата може да нарасне с 67% догодина, казва ръководителят на KTZ.

Железопътната компания, която обмисля да листне акциите си в Лондон или Хонконг още тази година, е установила, че Каспийско море е едно от основните препятствия по Средния коридор поради недостига на кораби. За да реши този проблем, KTZ влага над 100 млн. долара за закупуване на шест кораба, включително четири, построени от китайската компания Jiangsu Hantong Group и два от азербайджанската Baku Shipyard, като доставките започнат догодина, казва Алдибергенов.

Корабите са необходими за превоз на товари през Каспийско море от пристанищата Актау и Курик в Казахстан, които сега са контролирани от KTZ, до Баку преди стоките да продължат през Грузия и Черно море до Европа. China Railway Container Transport си партнира в разширяването за увеличаване на обемите на товарите.

Казахстан подписа дългосрочни споразумения с американската компания Wabtec и с френската Alstom за доставки на локомотиви, включително 300 броя от американския производител през следващите десет години, тъй като страната се стреми да предотврати недостиг и да разшири железопътния капацитет. KTZ подписа и договори с китайска компания за доставката на 270 локомотива.

KTZ разширява капацитета си от терминали както в Китай, така и в Европа. Компанията придоби терминал на пристащите Сиан през 2020 г., като предостави достъп на хъб, който генерира около 40% от всички контейнерни влакове от Китай за Европа през Казахстан.

Сега тя води преговори за придобиване на контейнерни терминали в Румъния, Унгария и Германия и също така проучва съвместен проект в китайската провинция Чънду, който би съчетал инвестиции в китайски терминал с изграждането на земеделски контейнерен център в град Кокшетау, Казахстан, с цел да се стимулира износът към Китай, казва Алдибергенов.

Въздушните товари са смятани за още една обещаваща област на растеж и KTZ планира да придобие първия си товарен самолет до края на годината, като в същото време подготвят по-широк план за развитие за допълнителни покупки през следващите три години, отбелязва Алдибергенов.

Отделно Казахстан обслужва също т. нар. маршрут Север-Юг между Русия и Иран, въпреки че през последно време трафикът намалява, казва Алдибергенов. Междувременно движението на контейнери между Китай и Иран през Казахстан е нараснало над четири пъти през 2025 г. до около 4600 контейнера и допълнителен очакван растеж тази година, допълва той.