Петър Атанасов: Инфлацията у нас е близо 7%, но усещането е за много по-висок ръст

Инфлацията в България към края на април е около 6-7%, но усещанията сред населението са за много по-висок ръст. Този коментар направи Петър Атанасов, главен икономист на Банка ДСК, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Той даде примери за годишни увеличения: яйца - 13%, плодове - 11%, ягоди - 80%, зеленчуци - 40%, шофьорски курсове и ветеринарни услуги - около 20%. „Това е реална висока инфлация, значително над здравословните нива“, подчерта той, като добави, че за България дългосрочно ниво от 2-3% би било устойчиво. По думите на Атанасов сред основните фактори за това са ръстът на заплатите и ниското местно производство, което увеличава зависимостта от внос.

Икономистът отбеляза, че частното потребление остава основен двигател на растежа, като средносрочната прогноза е за икономически растеж около 2,5-3%, но с рискове, свързани с външната среда и износа. Атанасов обърна внимание и на структурата на търговията – ръст при суровини и храни с ниска добавена стойност, но спад при инвестиционните стоки. „Особено силен ефект се наблюдава при вноса от Китай, който расте с около 50% годишно, основно заради батерийните системи“, посочи в анализа си икономистът.

Що се отнася до безработицата в България, Атанасов напомни, че през март тя остава около 3,2%, едно от най-ниските нива в ЕС. Той преценява, че това води до устойчив ръст на заплатите. „Номиналният ръст достига 12%, а реалният – около 7,4%, значително над средното за еврозоната“, пресметна икономистът.

Той обаче подчерта, че въпреки това заплатите у нас остават около два пъти по-ниски от средните за еврозоната – в България средната заплата е около 1400 евро, почти двойно по-висока е в еврозоната.

Атанасов посочи, че бюджетният дефицит към април е около 1,4% от БВП, което означава, че България се представя по-добре спрямо редица европейски държави, включително Румъния, Унгария и дори САЩ. Той се надява, че ще има по-тясна връзка между ръста на заплатите и производителността на труда, за да се гарантира дългосрочна устойчивост.

По думите му, при очаквано повишение на основната лихва на ЕЦБ до около 2,5% до края на годината, това ще има ограничено влияние върху кредитирането в България. „При фирменото кредитиране е възможно леко повишение заради обвързаността с Euribor, докато при жилищните и потребителските кредити не се очакват съществени промени до края на 2026 г. и лихвите ще останат сред най-ниските в еврозоната“, прогнозира икономистът.

Какви са индиректните ефекти от войната в Близкия изток? Как се отразява енергийният шок на цените на горивата у нас и в Централна и Източна Европа? Какво е развитието на батерийните мощности в България в следващите години?

Целия разговор гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости от предаването "В развитие" може да гледате тук.