Илия Кръстев: Причините за инфлацията у нас са породени от грешни политически решения

Причините за инфлацията у нас често се търсят на грешни места, при положение че тя е породена основно от политическите решения, вземани през последните няколко години. Това мнение изрази Илия Кръстев, председател на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

Според Кръстев основните фактори за повишаването на цените са механизмите за автоматично увеличаване на разходите в публичния сектор и рязкото нарастване на задлъжнялостта. „Заетите в държавния апарат вече съставляват около 26% от всички работещи у нас, като само преди няколко години този дял е бил под 20%“, посочи той.

Мениджърът отбеляза, че заплатите в администрацията са средно с 9% по-високи от тези в частния сектор. По думите му ситуацията е математически неустойчива – на двама работещи в частния сектор се падат трима души, които са част от държавната машина или са пенсионери. „Нарушеният търговски баланс и повишеното вътрешно потребление без еквивалентно местно производство неминуемо водят до по-висока инфлация“, подчерта Кръстев. И добави, че вместо да се търсят начини за реформи, у нас се правят опити за регулиране на търговските вериги и дефиниране на "справедлива цена".

Председателят на БРАИТ смята, че подобна държавна намеса може да доведе до изчезване на продукти от пазара или до допълнителното им поскъпване. „Фокусът трябва да бъде насочен към дерегулацията на бизнеса, за да се стимулира конкуренцията“, съветва той.

Илия Кръстев е категоричен, че тезата, че това са хора, от които трябва да бъдат взето все повече, за да може да бъде прехвърлено в публичен сектор, в други сектори, в които не се говори за реформа, не е решение с наливане на повече пари. „Единственото, което постигаме, е увеличаване на проблема“, предупреди той.

Експертът обясни, че България се фокусира върху вътрешни политически конфликти, докато съседните държави привличат капитал, като това се отразява на страната ни с пропуснати възможности и липса на чужди инвестиции. „Турция приема мерки за насърчаване на чуждестранните вложения чрез 20-годишни данъчни ваканции. В същото време, в Хърватия предстои изграждането на фабрика за изкуствен интелект и център за развойна дейност на стойност 50 млрд. евро", даде пример той, като пресметна, че тази сума се равнява на всички чуждестранни инвестиции у нас за последните две десетилетия.

Той смята, че страната ни не излъчва нужните силни сигнали към инвеститорите, въпреки че разполага с по-добра енергийна инфраструктура и подготвени кадри за иновативната икономика. „Траекторията, на която сме в момента, не завършва с нищо друго, освен с удар в стената. И предвид на това, какво правят държавите около нас, сега е доста добър моментът, в който тази траектория трябва да започне да се обръща“, съветва Илия Кръстев.

Какъв трябва да стратегическият подход на държавата, за да осигури предвидимост за бизнеса? Къде и какви разходи ще оптимизира кабинетът в Бюджет 2026? Какви са очакванията на високотехнологичния сектор от новото правителство? Какво му липсва на капиталовия ни пазар?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.