Новият лидер на Унгария се изправя пред най-голямото си предизвикателство: членство в еврозоната

Премиерът Петер Мадяр вдъхнови Унгария с визията си за национална промяна след ерата на Виктор Орбан. Сега предстои трудната задача да се реализира икономическият стълб на този план: надеждна пътна карта за приемането на еврото, пише Bloomberg.

Правителството на Мадяр развълнува пазарите с обещанието да изпълни критериите за членство в еврозоната до 2030 г., което предизвика ръст на форинта и донесе двуцифрена възвръщаемост на инвеститорите в облигации. Но това зависи от болезнената реалност на опитите да се намали раздутият бюджетен дефицит с повече от половина през следващите три години.

Политическата трансформация на Унгария след убедителната избирателна победа на Мадяр през април е зашеметяваща. Той сложи край на 16-годишното управление на Орбан, което беше превърнало страната в черната овца на Европейския съюз и съюзник на Кремъл.

Мадяр възстанови достъпа до 16,4 млрд. евро от фондовете на ЕС и преструктурира мощната държавна телевизия – важен пропаганден инструмент на предишната администрация. Известни заподозрени в предполагаеми случаи на корупция биват изпращани в затвора, а разследванията започват да се приближават и към самия Орбан. Руски дипломати бяха експулсирани.

Възстановяването на икономиката и публичните финанси е съвсем друга перспектива. Мадяр призна миналия петък, че мащабът на съкращенията ще трябва да е значителен, за да се спази планът за присъединяване към еврозоната.

Главният изпълнителен директор на най-голямата унгарска банка – OTP Bank, предупреди на събитие на Bloomberg в края на миналия месец, че отклоняването от пътя на бюджетните съкращения, необходими за присъединяването към еврозоната, може да предизвика масово оттегляне на инвеститорите. Всъщност някои от тези, които заложиха на възстановяването на Унгария, казват, че пазарът на облигации отразява колко силно новото правителство, на власт от шест месеца, е повишило очакванията.

„Оттогава намалихме експозицията си, не защото сме песимисти, а защото добрите новини вече се случиха“, заяви Ерик Файн, ръководител на отдела за активни дългови инструменти на развиващите се пазари във VanEck в Ню Йорк. „Така че да, настроенията бяха оптимистични – но занапред всички добри новини вече са отчетени в цените.“

Правителството ще предостави подробности следващата седмица за това как планира да постигне това, което никое правителство в Будапеща не е успявало да направи устойчиво от десетилетия: съкращаване на държавните разходи, което е ключът към присъединяването към еврозоната. Планът изисква намаляване на бюджетния дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт спрямо 7,5% в момента, което е сред най-високите нива в ЕС.

Прогнозата, че дефицитът ще спадне до около 5% от БВП през следващата година, би била „убедителна първа стъпка“, написа в доклад Кевин Дейли, икономист в Goldman Sachs. Той не очаква правителството на Мадяр да поеме изричен ангажимент за дата за приемане на еврото в момента, а по-скоро да покаже дефицит под 3% от БВП до 2029 г.

Приемането на еврото би завършило политическата реабилитация на Унгария и би вкарало страната в европейския мейнстрийм, от който тя се беше откъснала по времето на Орбан – един от водачите на националистическите деструктивни сили на континента. Това би било и навременен тласък за проекта за интеграция на ЕС, който беше разтърсен от възхода на крайната десница.

Остава да се види как правителството в Будапеща ще изпълни критериите. На конференция в унгарската столица на 7 октомври министърът на финансите Андраш Карман обеща икономии чрез премахване на надценени договори, които преди това се възлагаха на съюзници на Орбан. Това е един от компонентите на според него надежден план, който ще помогне на унгарските облигации да продължат да се възстановяват.

Форинтът поскъпна с 3% спрямо еврото само за един ден след изборната победа на Мадяр, а за първото полугодие поскъпна с 8%. Облигациите на Унгария в местна валута отбелязаха доходност от цели 16% в доларово изражение.

„Правителството разполага с всички инструменти за успех и знае какво трябва да направи“, заяви Малин Розенгрен, мениджър на портфейл с фиксирана доходност в RBC BlueBay Asset Management в Лондон. „Изграждането на доверие ще започне с поставянето на амбициозна цел за консолидация и нейното последователно изпълнение, година по година.“

Бизнес средите в Унгария са единодушни в подкрепата си за плана за преминаване към еврото, като на последните конференции се говореше оживено за отказ от форинта, чието продължително отслабване създаваше главоболия на компаниите. Проучванията показват, че и широката общественост също силно подкрепя промяната.

По улиците на Будапеща в един слънчев есенен ден няколко души споделят, че еврото все още им изглежда твърде далечно, за да си съставят категорично мнение. Но настроението, според тях, се е променило осезаемо от края на ерата на Орбан, която беше белязана от конфликти с ЕС относно върховенството на закона в Унгария и помощта за Украйна.

„Смятам, че промяната определено е положителна, хората се чувстват по-свободни, а това е най-важното“, казва Габор Шмид-Хайдо, мениджър в телекомуникационния сектор. Той обаче споделя, че се чуди дали правителството ще бъде все още на власт, за да види един ден въвеждането на унгарското евро. „Все още е рано. Ще видим как ще се развият нещата в дългосрочен план.“

Макар централната банка да се ръководи от бивш министър на Орбан, сега и висшето ѝ ръководство подкрепя плана. Заместник-управителят Золтан Курали говори почти ежедневно за необходимостта от бързо влизане във валутния механизъм ERM-2 – т.нар. чакалня преди еврозоната, която отнема поне две години. В зависимост от способността на правителството да намали дефицита, членството може да последва между 2031 и 2033 г., казва Курали.

Разбира се, устойчивият път към намаляване на дълга е убягвал на повечето правителства в Будапеща, откакто бившият комунистически режим започна да задлъжнява към западни кредитори от 70-те години на миналия век. Въпреки че Орбан обяви края на това, което той нарече период на „дългово робство“, собствената му предизборна разточителност остави държавната хазна в опасно състояние тази година, посочва Мадяр.

Новият премиер не желае да пипа разходни пера, които биха застрашили популярността му, като например щедрите субсидии за енергията на домакинствата, и е обещал да отдели повече средства за подобряване на разпадащите се системи на здравеопазването и образованието.

За да смекчи удара от евентуални съкращения, правителството ще въведе данък върху богатството от следващата година – предизборно обещание, с което богатите да поемат по-голяма част от тежестта на корекциите. Ще бъде въведен и отделен данък при напускане за онези, които искат да изнесат парите си от Унгария, насочен към класата на супербогатите с политически връзки, която се появи по времето на Орбан.

Икономистите все още виждат реалистичен път към целта за присъединяване към еврозоната. От една страна, самото засилено доверие на инвеститорите вече е намалило рязко разходите на държавата за финансиране на дълга ѝ.

Заедно с финансирането от ЕС и премахването на прекомерните разходи, предназначени за изплащане на съюзници на предишното правителство, това може да е достатъчно, за да се спазят насоките на еврозоната относно дефицита, според Атила Гюрчик, главен изпълнителен директор на компанията за управление на фондове Accorde.

Междувременно унгарските облигации в местна валута, чиято доходност вече е спаднала под тази на Полша, която има по-висок кредитен рейтинг, все още обещават изгодна възможност за конвергенция, според държавната агенция за управление на дълга. Покачването на форинта спря, след като световните цени на енергията засегнаха страната вносител на петрол, но по-голямата стабилност на валутния курс също се разглежда като предимство в момента.

„Предишният експеримент с форинта през последните 16 години създаде впечатлението сред централните банкери и икономическия елит в Унгария, че трябва да се отървем от форинта възможно най-скоро“, казва Гюрчик, „защото той е просто източник на опасност и не ни носи нищо.“