Опасният протест на феновете на Иран

Числата на този футболен мач са: 320. 5. 15 000. Около 320 души - деца, жени и мъже - са загинали досега в масовите демонстрации в Иран, които последваха смъртта на 22-годишната Махса Амини. Петима са екзекутирани от режима в Техеран (произнесена е шеста смъртна присъда). В момента около 15 000 души са в затвора заради съпротивата си срещу муласите. Безброй други са били и са подложени на побой, тормоз и сплашване. Протестът срещу тези числа, зад които се крият невъобразимо страдание, много истории и съдби, е по-важен от всеки гол, от всяка победа, от всяка титла на Световното първенство.

Въпреки че Англия победи Иран с 6:2 в дебюта си за Световното първенство на международния стадион „Халифа", има и други моменти, които ни карат да настръхнем и трябва да бъдат подчертани. Защото, докато английските фенове и отборът на Гарет Саутгейт се надяват да сложат край на 56-годишното футболно изгнание в Катар, залогът е много по-голям за лудата по футбола страна на противниците им с население от 80 млн. души, които обикновено са обединени от този спорт. С протеста си срещу този взривоопасен и силно политически мач смелите иранци изпращат сигнал към света, като привличат на най-голямата спортна сцена вниманието към ужасяващото насилие на режима у дома, предава в свой репортаж германският NTV. 

Протестите продължават да разтърсват страната

Амини бе арестувана за „неподходящо" носене на хиджаб и малко по-късно умира в болница, след като се твърди, че е била малтретирана от полицията. Последвалите протести с много загинали и ранени все още разтърсват страната, предизвикват вътрешнополитическа криза и представляват истинска екзистенциална заплаха за режима на муласите.

В Катар това изглежда така: Това е иранският зрител, който гордо протяга среден пръст към небето по време на националния химн. В същото време иранска жена оформя пръстите си в знак на мир. Цялата долна част на трибуните е изпълнена с ирански фенове, които развяват огромно знаме с надпис „Жени, живот, свобода" и крещят лозунга ("Жени, живот, свобода" - Zan, Zendegi, Azadi - слогънът на протестиращите в Иран).

На терена иранските професионални футболисти слушат националния химн, рамо до рамо, със сериозен поглед, но не пеят нито нота. Ясна декларация. Тихо, но все пак по-силно от много силни викове. За солидарност с протестите и за свобода. Срещу иранския режим и срещу насилието.

Отстъплението на европейците

Докато всички тези хора рискуват сурови наказания, а може би и затвор и побой, и се противопоставят на властовия апарат на произвола и насилието, капитанът на Англия Хари Кейн и капитанът на Германия Мануел Нойер няма да носят лентата с надпис One Love от страх да не получат жълт картон. Там, където отделни иранци проявяват смелост, могъщият германски футболен съюз се огъва пред ФИФА и Катар. Малко преди началото на мача на Англия с Иран стана ясно, че капитаните на националните отбори по футбол на Англия, Уелс, Белгия, Нидерландия, Швейцария, Германия и Дания няма да носят ленти с цветовете на дъгата, след като от ФИФА изрично ги предупредиха, че ще има санкции и жълти картони за подобно поведение.

"Не искаме капитаните ни да започват мачовете с жълти картони. Като национални федерации не можем да искаме от нашите футболисти да рискуват спортни санкции на терена", написаха обща позиция седемте федерации. В началото и Франция бе сред отборите, които трябваше да се включат в инициативата One Love, чрез която се защитават правата на хората с различна сексуална ориентация, но капитанът на "петлите" Юго Лорис вече обяви, че няма да носи лентата.  Капитанът на Швейцария Гранит Джака с протестната лента. Снимка: EPA/LAURENT GILLIERON

"Бяхме готови да плащаме глоби в случай на неуважение към правилата за екипите и бяхме много ангажирани към лентата. Но не можем да поставим играчите в ситуацията, в която ще бъдат предупредени официално или дори може да бъдат изгонени от терена (в случай на втори жълт картон)", обявиха федерациите.Според правилата капитаните трябва да носят "лента, доставена от ФИФА". В случай на неспазване на правилата съдията има право да върне капитана, за да коригира екипа си и при неизпълнение да го санкционира с жълт картон. На капитанските ленти на ФИФА има далеч по-неутрални послания, като "Спасете планетата", "Образование за всички" или "Не на дискриминацията".

Надежди за протест

Но да се върнем на терена. Мейсън Маунт ни убеждава с вярното изпълнение на "God Save the Queen" вместо "King". Някои навици са трудни за премахване. След това „Трите лъва" застават на колене, за да демонстрират срещу расовото насилие. Следващият важен знак.

Феновете на Иран изпращат много такива сигнали часове преди началото на мача. Хиляди привърженици от двата лагера се разхождат мирно извън стадиона, за да празнуват. Един мъж носи фланелка на "Women Life Freedom" (на гърба: Али Карими, бивш професионалист от „Байерн“), но не иска да разкрие името си от страх от наказание и позволява само снимка без лицето му. Той заявява: „Ясно е, че подкрепяме протеста в Иран“. Спътникът му посочва фланелката му, на която националната емблема на иранското знаме, изобразяваща думата „Аллах" (Бог) със стилизирана персийско-арабска писменост, е заменена с футболна топка.

Друг не е чувал за организирани протести от страна на феновете, но се надява на ясен знак от страна на отбора и зрителите заради „лошите неща" у дома. Един иранец, придружаван от няколко иранки, избягва да говори на глас и шепне в ухото отблизо: „ВСИЧКИ в Иран подкрепят протестите. Надявам се, че играчите ще покажат солидарност с протестите, но някои от тях подкрепят режима“. Всъщност президентът на Иран Ебрахим Раиси беше поканил националния отбор на аудиенция, преди да заминат. Снимките на много от футболисти, които се кланят в знак на почит пред архконсервативните управници, предизвикаха остри критики в страната.

Страх от шпиони

Този следобед впечатление прави фактът, че много ирански жени, често без забрадки, се отправят към стадиона, което почти никога не им е позволено в родината им. Жена на около 30 години - облечена в традиционна роба, но с разхлабен хиджаб - ясно показва колко зле са нещата за жените в Иран в момента. Тя иска да протестира тук, но се страхува от „шпиони" и смята, че при завръщането си може да бъде „арестувана на летището или пребита". Затова иска да действа предпазливо.

Стотици фенове на Иран се осмелиха публично да протестират на стадиона в Катар. Снимка: EPA

Една студентка на около 25 години отива по-далеч. „Кой знае" дали мюсюлманите са изпратили шпиони или следят всичко онлайн, но това е „напълно възможно". Но протестът има предимство - и затова тя гордо се показва без забрадка и със знаме без националната емблема. „Флагът ще ми донесе повече неприятности, отколкото липсващият хиджаб", казва тя. Затова предпочита да не публикува нищо в социалните мрежи, защото се страхува да не бъде арестувана, когато се върне у дома. Нещата се объркват, когато един иранец наблюдава разговора и иска да ѝ подари „правилното знаме" на републиката. Малко притеснена, но решителна, студентката отказва. „И тук трябва да внимаваш с кого говориш, никога не знаеш дали не подкрепя режима", казва тя.

Приятелите ѝ казват, че в тези времена на протести не може да се ходи на Световното първенство. „Но сестра ми живее тук и аз също искам да демонстрирам за свобода тук", обяснява учащата. След това трябвало да продължи, но първо трябва да покаже розовите си нокти. На палеца, средния и малкия ѝ пръст са изобразени символът на Венера - за жените, линия на сърцето, изобразяваща живота и гълъб - за свободата.

Футболът все пак се играе на стадион "Халифа". И в никакъв случай не лош. Първоначално дълго време не се случва нищо заради сериозна травма в главата на иранския страж Алиреза Бейранванд, която по-късно води до 14 минути удължение на времето. Междувременно английските фенове скандират "God Save The King", а иранските привърженици изненадват с исландското "Huh".

В 30-ата минута се появява първият голям шанс за Англия след красива комбинация между Букайо Сака и Рахим Стърлинг, след която Мейсън Маунт удря само външната страна на мрежата. Трите лъва увеличиха натиска си и две минути по-късно удар с глава на Хари Магуайър попадна в напречната греда. Отново само три минути след това се случва онова, което беше предречено, и разбира се, в центъра е златното момче от Бундеслигата. Джуд Белингъм от „Борусия Дортмунд“ насочва топката от ляво към десния ъгъл на вратата, където се намира Люк Шоу.

Въпреки това скандиранията „Иран" не стихват. Англия отбеляза красив гол в 44-ата минута. В средата на наказателното поле Сака има твърде много пространство и време, за да засече с глава центриране на Магуайър и да завърши с блестящ удар от воле. Минута по-късно Стърлинг увеличава резултата. През второто полувреме (62-ра минута) Сака вкара гол след красива солова акция - и никой в отбора му не завиждаше на тези голове. Атакуващият играч бе обиждан на расова основа от англичани след пропуснатата дузпа на финала на Европейското първенство миналата година.

Победа над режима

Само три минути по-късно Мехди Тареми вкара първия успокоителен гол на иранците, а блокът на феновете им буквално избухна. След това Маркъс Рашфорд, който току-що беше влязъл като резерва, получи възможност да стреля сравнително безпрепятствено (71-ва минута), а Джак Грийлиш вкара за 6:1. Независимо от това, на стадиона продължават да звучат силни протестни викове: Zan, Zendegi, Azadi. След това, в края на полувремето, Тареми реализира дузпа, за да оформи крайния резултат 2:6. Иранските фенове се радват, сякаш резултатът е бил променен.

И някак си това е вярно. Въпреки постоянното желание на шефа на ФИФА Джани Инфантино да се „съсредоточим върху футбола" и да оставим „политиката" пред портите на стадиона, и въпреки че капитаните на седемте европейски отбора няма да носят лентата с цветовете на дъгата на Световното първенство с риск да получат незначителна санкция – жълти картони. И така - Иран спечели този следобед в Доха, макар че Англия може да вкара толкова голове, колкото пожелае.

С други думи, смелите хора в страната спечелиха с невероятно смелия си протест срещу режима и за свобода. Всички момичета и жени, които свалят хиджабите си, които отрязват косите си. Протестиращите, които рискуват здравето и живота си по улиците. Хилядите затворници, които демонстрираха срещу насилието и сега са в ареста.