Инвестицията на Тръмп за 500 млрд. долара в AI е сигнал за пробуждане на Европа

Съединените щати дадоха старт на надпреварата за изкуствен интелект (AI), в която Европа изостава.

Американският президент Доналд Тръмп представи проект на стойност 500 млрд. долара за изграждане на инфраструктура, необходима за затвърждаване на господството на САЩ в областта на изкуствения интелект през следващите години, като се започне с център за данни в Тексас, пише Politico.

Амбицията на Вашингтон изненада Европа, където политическите лидери възлагат надежди на AI да помогне за възстановяването на глобалното лидерство на Стария континент.

„Това е нещо повече от сигнал за събуждане; това е шамар в лицето ни“, каза Кристиан Миле, партньор във фирмата за рисков капитал Headline, която инвестира във френската фирма за изкуствен интелект Mistral.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен говори усилено за превръщането на ЕС в лидер на иновациите в областта на изкуствения интелект като част от плана за настигане на САЩ и Китай. Френският президент Еманюел Макрон се стреми към подобен подход на световната среща на върха за AI, на която ще бъде домакин следващия месец.

Размерът на плана на САЩ изпреварва този на ЕС и разкрива, че САЩ се фокусират върху това да не изостават от Китай. Европа, която вече загуби в областта на социалните мрежи, облачните технологии и чиповете, изглежда изостава и в областта на AI.

Само за седмица САЩ заеха радикално по-агресивна позиция по отношение на AI, като ограничиха износа на своите чипове за останалата част от света, отказаха се от регулация на AI и сега въвеждат инвестиционна програма, която един инвеститор оприличи на проекта „Манхатън“ - американската схема за производство на ядрено оръжие през 40-те години на миналия век.

ЕС планира да насърчи разпространението на хардуера, необходим за обучението на моделите на изкуствен интелект, като например европейските конкуренти на чатбота ChatGPT на OpenAI. 

През декември Комисията избра седем обекта в целия блок, които ще получат финансиране за изграждане на оптимизирани за изкуствен интелект суперкомпютри, отворени за стартъпи и изследователи, които да обучават своите модели за изкуствен интелект. 

Общият размер на тези инвестиции е 1,5 млрд. евро, половината от които идват от бюджета на ЕС.

Инвестициите на ЕС „са много по-ниски от тези в САЩ“, заяви Холгер Хус, професор по изкуствен интелект в университета RWTH Aachen и председател на CAIRNE - мрежа от изследователски лаборатории за изкуствен интелект. 

Това показва, че ЕС не е достатъчно амбициозен, каза той.

Инвеститорът в рискови инвестиции Миле е напълно съгласен: „Стратегическото значение на AI все още не е разбрано на политическо ниво.“

Проектът Stargate на Тръмп предвижда първоначални инвестиции от 100 млрд. долара, като се опира на частно финансиране и капиталови партньори, сред които японската SoftBank, пионерът в областта на AI OpenAI, софтуерният гигант Oracle и инвеститорът MGX. Британската фирма за чипове Arm и американският разработчик на чипове за изкуствен интелект Nvidia са партньори, както и Microsoft, която работи с OpenAI, включително като предоставя облачните си услуги Azure.

ЕС не разполага с водещи компании в областта на изкуствения интелект, които могат да привлекат частен капитал в същата степен.

„Ние нямаме тези големи технологични лидери, каквито има в САЩ; не разполагаме с този лукс да работим с тях, за да мобилизираме частен капитал“, обясни Джоргос Верди, сътрудник по политиките в Европейския съвет за външна политика.

„Не мога да си представя, че, да речем, Mistral може да мобилизира такъв инвестиционен капацитет и да изгради тези огромни центрове за данни за изкуствен интелект“, казва още той.

Фрагментираните финансови пазари в Европа винаги са били пречка за европейските стартъпи и досега няма голям реален напредък по плановете за решаването на този проблем.

Енергията е друга пречка пред способността на Европа да се изравни с американския тласък в областта на AI. 

Центровете за данни, особено тези, които захранват AI, са енергоемки. Президентът Тръмп прегърна лозунга „сондирай, бейби, сондирай“ и обяви „извънредна ситуация в областта на енергетиката“, за да увеличи производството на газ и петрол. 

В Европа цените на енергията се повишиха рязко след войната в Украйна, като много компании твърдят, че високите разходи ги затрудняват да се конкурират с другите компании по света.

„Енергията, която ще е необходима за функционирането на инфраструктурата в такъв мащаб, ще бъде безумна“, посочи Миле.

Ходът на САЩ все пак може да накара ЕС да предприеме решителни действия.

По време на дебат в Европейския парламент Фон дер Лайен посочи изкуствения интелект като „стратегическа област“, в която Комисията трябва да координира инвестициите с националните правителства.

Инвеститори, стартъп и технологични лобистки групи и европейски законодатели призоваха Брюксел да отиде по-далеч и да използва момента с цялостен план за хардуерно оборудване за AI.

France Digitale, водещата френска лобистка група за технологии и стартъпи, заяви, че изглежда „неизбежно“ да се предложат „структурни реформи“ във финансирането на иновациите.

Аура Сала, финландски депутат в Европейския парламент, призова за спешно решение на въпроса с капиталовите пазари.

„Не можем да поправим недостига на инвестиции с публично финансиране, трябва да привлечем повече частни инвестиции“, каза тя.

Комисията разполага с набор от политически инициативи, за да се опита да отстрани някои от проблемите. Нито една от тях не включва инвестиции, които са съизмерими с тези в САЩ.

Фон дер Лайен трябва скоро да представи компас на конкурентоспособността. Има и планове за единен корпоративен кодекс за стартиращи предприятия. Експертите предупреждават, че ЕС може бързо да се сблъска с реалността относно способността си да развива амбициозни конкуренти на OpenAI и вместо това трябва да подпомага по-малки проекти и модели.

/БГНЕС/