Путин предприема стъпки за ескалация на войната в Украйна

Русия се готви да ескалира атаките срещу Украйна, тъй като от Кремъл за заключили, че преговорите за мирно споразумение са стигнали до задънена улица, пише Bloomberg, позовавайки се на източници от Москва.

Засега Русия обмисля засилване на конвенционалните удари с балистични ракеи по Украйна, включително по столицата Киев и инфраструктурни цели в други украински градове, посочват източниците на агенцията.

Рамките за преговори на практика се сринаха и двете страни са в изходна позиция, казват източниците на медията. Президентът на Русия Владимир Путин няма да прекрати войната заради икономическия натиск от санкциите и украинските атаки срещу руски рафинерии и логистични мрежи.

Москва все повече разглежда украинските удари като атаки от страна на държавите от НАТО, защото членовете на алианса снабдяват Киев с оръжия и разузнавателна информация, казват още източниците на агенцията.

Настоящата фаза на военните действия не е пикът на военната ескалация, добавят информаторите.

Путин сигнализира за намеренията си в коментари през почивните дни пред репортер на държавната телевизия. Той пренебрегна въздействието на атаките върху руската икономика. Украйна „отвори тази кутия на Пандора“, коментира Путин, като предупреди, че страната трябва да е готова да получи ответен удар по най-чувствителните сектори на икономиката.

Усилията на САЩ за прекратяване на войната не успяха да доведат до пробив и преговорите са в застой. Американският президент Доналд Тръмп се фокусира върху конфликта с Иран.

Кремъл също така се отказа от това, което смяташе за разбирателство, постигнато между Путин и Тръмп на срещата им на върха в Аляска миналия август. Това би изисквало САЩ да окажат натиск върху Украйна да се откаже от източната си Донецка област като част от споразумение за прекратяване на войната.

Украйна последователно отхвърля исканията на Путин за контрол над нейни територии, който руските сили не успяват да превземат в бойни действия от 2014 г. насам.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви през юни, че Вашингтон не споделя мнението на Русия, коментирайки, че „ако имаше споразумение, щяхме да имаме край на войната“. След разговори с руския външен министър Сергей Лавров във Филипините през юли Рубио посочи, че са необходими „нови концепции“, припомня Bloomberg.

Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф посети Москва във вторник за разговори с руски колеги, като не е ясно какво точно са обсъждали. Според източници на редица световни медии обаче целта на посещението е била Ратклиф да предупреди Русия да не предприема удари срещу страна членка на НАТО.

Очакваше се американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър да пътуват до Москва, както и да посетят Киев за първи път, но все още не е определена дата за нито едно от пътуванията.

При липса на дипломация Москва вижда малко алтернативи на по-нататъшната ескалация в преследването на военните си цели, според четирима души, близки до Кремъл. Макар че Русия се надява Къшнър и Уиткоф да дойдат в Москва с нови предложения, очакванията за пробив са много ниски, добавят източниците на медията.

Кремъл смята, че вече е направил отстъпки по време на войната и че всяка от тях е отслабила позицията на Русия, според двама от източниците.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не е отговорил веднага на искане за коментар.

Русия и Украйна засилиха взаимните въздушни атаки през последните месеци. Украйна удря петролни рафинерии и логистична инфраструктура, а това доведе до широко разпространен недостиг на горива в Русия. Опустошените от украински дронове складове на онлайн гигантите Wildberries и Ozon причиниха щети за милиарди.

Руските ракетни удари срещу Украйна разкриха хроничния недостиг на противовъздушни прехващачи. Киев е уязвим и на атаки срещу енергийната и отоплителната инфраструктура, които потопиха милиони в студ и мрак миналата зима.

Русия и Украйна също така взаимно атакуват търговските си кораби и пристанища в района на Черно море, което поражда опасения относно въздействието върху доставките на зърно на световните пазари. Двете страни представляват повече от една четвърт от световния износ на пшеница, а атаките идват в разгара на прибирането на тазгодишната реколта.

Спиралата от взаимни удари води все по-голям брой руски служители до заключението, че Путин в крайна сметка може да избере да използва тактически ядрени оръжия като последна мярка в Украйна, според хора, близки до Кремъл.

Рискът Путин да наруши глобалното табу върху използването на ядрени оръжия по време на война, което съществува откакто САЩ хвърлиха две атомни бомби върху Япония през 1945 г., отдавна е основна грижа за Запада. Екстремна реакция на Кремъл се разглежда като възможна, защото единственият по-лош резултат от продължаването на войната за Путин би бил загубата ѝ.

Тактическите ядрени оръжия носят по-малко мощни бойни глави и имат по-малък обсег от стратегическите ракети. Те са предназначени да повлияят на конкретно бойно поле, а не да опустошат цял ​​град или държава. Все пак експлозивната мощност може да бъде огромна, като ядрените отпадъци замърсяват големи площи земя.

Все още няма признаци, че Русия се готви да използва ядрени оръжия в Украйна.

Администрацията на бившия американски президент Джо Байдън на практика каза на Русия, че ще има масиран конвенционален отговор от страна на САЩ, ако във войната бъдат използвани ядрени оръжия, въпреки че е съмнително, че Тръмп би издал същото предупреждение, коментира Фиона Хил, старши сътрудник в Института Брукингс, бивш съветник по националната сигурност на трима американски президенти, включително Тръмп по време на първия му мандат. Путин тества докъде може и трябва да стигне, преди хората му да се предадат, казва тя.

Ключови руски партньори, включително Китай и Индия, също предупредиха Путин да не използва ядрени оръжия. Китай е предал послание на Русия дори да не обмисля детониране на тактически ядрени оръжия в Украйна, заявиха миналия месец украинският президент Володимир Зеленски и високопоставен европейски представител.

Путин ще се срещне с китайския президент Си Дзинпин и индийския премиер Нарендра Моди на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Киргизстан през следващата седмица.

„Рискът Русия да използва тактически ядрени оръжия остава изключително нисък, тъй като военната им ефективност на днешното разпръснато бойно поле е ограничена, докато политическата цена за нарушаване на ядреното табу би била висока“, коментира Александър Габуев, директор на Центъра „Карнеги Русия Евразия“ с централа в Берлин.

„Докато Москва има възможност да ескалира ситуацията с конвенционални оръжия, включително чрез засилване на ракетните удари, тя няма стимул да премине прага на ядрените оръжия“, добавя той.