Русия иззе 10 млрд. долара от бизнеса, а Путин разчита ФСБ да държи елита под контрол

През първото полугодие руската държава е иззела имущество на стойност 10,1 млрд. долара, съобщава руското издание РБК. Това е 2,5 пъти повече спрямо същия период на 2025 годин, когато национализацията е била на стойност 3,95 млрд. долара.

Най-мащабният бизнес, който е отнет от собственика му от началото на годината,, е аграрната компания "Русагро" на Вадим Мошкович. Тя е оценена от съда на 7,7 млрд. долара.

Според публикуваните данни изземването на бизнеси в Русия се ускорява - през цялата 2025 година са били национализирани 24 обекта на обща стойност 11 млрд. долара, тоест малко над данните за полугодието на 2026 година. През 2024 година държавата е иззела 10 частни обекта на стойност 3,89 млрд. долара.

Официално всички тези мерки са законни - изземването е след решение на съда, като РБК не отбелязва причините за национализацията. Пред Bloomberg обаче руски бизнесмени се оплакват, че президентът Владимир Путин е поставил задачи на наследника на КГБ - Федералната служба за сигурност (ФСБ) да оказва политически и икономически натиск на елита и да държи под контрол обществото.

Втори отдел на ФСБ има свободата да действа

Според източниците на агенцията на Втория отдел на службата, чиято официална задача е борба с тероризъм и опазване на политическия ред, е дадена свобода да разследва случаи, като не носи почти никаква отговорност за това. Ръководителят на Втори отдел е 71-годишният Алексей Седов, близък до Путин, и обвинен от Запада в отравянето на опозиционния лидер Алексей Навални.

Институцията е обявявала учени - физици и изследователи, включително и разработчици на оръжия и ракети, в държавна измяна заради участие на международни форуми в предишни години. Участието им тогава е било одобрено от държавните власти.

Журналисти и общественици са обявявани за "чуждестранни агенти" и обвинявани в екстремизъм и дискредитация на руската армия заради позиции и мнения срещу политиката на Кремъл, като например срещу войната в Украйна. Борис Надеждин - един от кандидатите за президент на последните избори, който в крайна сметка не беше допуснат до участие, беше обявен за екстремист, след като публикува в социалните мрежи снимка на Навални.

Надеждин изчезна за кратко от обществения живот, а наскоро записа видео от Париж с коментара, че вече е изгнаник.

През седмицата Владимир Путин подписа указ, който позволява активите на обявени за чужди агенти хора, избягали в чужбина и осъдени задочно, да бъдат иззети и използвани от държавата.

Според анализатори целта на Путин е да бъде опазена властта и бившият началник на ФСБ се доверява на мнението и методите на своите бивши колеги. Bloomberg обръща внимание и на засилваща се вълна на репресии и срещу бизнеса, включително и обявяването на Павел Дуров, един от основателите на приложението Telegram, за терорист.

Приложението е едно от най-използваните в Русия, а Дуров обясни, че причината да бъде обявен за терорист е отказът му да даде достъп на руските служби до кодовете му. Част от служителите в Кремъл се опасяват, че мярката няма да се приеме добре в руското общество, което реагира много остро на опитите за блокиране на приложението през пролетта.

Според източниците на Bloomberg Путин доскоро балансира политиката си, следвайки съветите на хардлайнери и по-умерени свои съветници, но сега е дал предимство на кръговете, които настояват за по-строг контрол върху бизнеса и населението. Едно от доказателствата за това са критиките към ръководителя на президентската администрация Сергей Кириенко, който е известен с умерени действия и подкрепа за бизнеса, за загубата на влияние в Армения, Молдова и Унгария.

Политическият наблюдател Андрей Колесников коментира пред Bloomberg, че действително в момента изглежда, че държавната администрация, включително и Министерството на външните работи, се ръководи от решенията на ФСБ. Татяна Становая, сътрудник в Центъра "Карнеги Русия Евразия", казва, че липсата на признаци, че Владимир Путин е готов на отстъпки във войната в Украйна, тревожи много от близките му, които смятат, че Кремъл се е откъснал от действителността.

Атентатите в Русия дават аргументи за силови действия

Атентатът в центъра на Москва на 1 август само засилва желанието за по-строг контрол. Тогава при взрив в италианския ресторант Balzi Rossi загинаха петима души. Според непотвърдена информация в луксозното заведение в този момент своя рожден ден е празнувал ръководителят на Въздушно-космическите сили на Русия ген. Александър Чайко.

Опозиционни медии в Русия откриха записи в търговския регистър с искане за заличаване на компания на неговия зет Даниил Передрий и като посочена причина е посочена смърт на собственика. Бяха разпространени и снимки от погребението на високопоставен военен - ген. Валерий Плохотнюк, смятан за близък до Чайко.

Това е само един от атентатите, извършени срещу военни или свързани с армията и военната  индустрия служители в Русия през последните месеци. Източниците на Bloomberg отбелязват, че тези актове остават без аргументи по-умерените среди около руския президент.

Агенцията посочва, че е изпратила запитване за коментар до говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, но няма получен отговор на запитването.

Горящите складове подкопават доверието в действията на Кремъл

Междувременно проучвания на общественото мнение показаха, че ударите на Украйна в тила намалиха одобрението за "специалната военна операция" с 19 пр. п. до 50%. 62% от руснаците настояват за мирни преговори, отбеляза социологическата агенция "Левада Център". В част от средите около Владимир Путин има опасения, че недоволството сред руснаците ще продължи да се увеличава точно преди изборите за парламент, насрочени за края на септември.

Горящите складове и рафинерии дори и на 2000 км от границата с Украйна подкопават заявленията на Кремъл, че ситуацията е под контрол.