Една година след атентатите в Брюксел: Белгия не е във война

Белгия отбелязва първата годишнина от атентатите на летище Завентем и в метрото в Брюксел. При нападенията загинаха 32 души, а повече от 300 бяха ранени, припомня ВВС. Отговорност за атаките пое терористичната организация „Ислямска държава“.

Във възпоменателна церемония на летище Завентем крал Филип и кралица Матилда, заедно с премиера Шарл Мишел, запазиха минута мълчание в памет на жертвите. Възпоменателна церемония е предвидена и на метростанция Малбек.

В Брюксел ще бъде открит и мемориал, посветен на жертвите на терористичните атаки.

Нападенията в Брюксел са въплъщение на страховете на белгийците, след като 130 души загинаха в серия нападения в Париж няколко месеца по-рано. След това започнаха и обвиненията, като някои медии определиха Белгия като „провалена държава“, пише в свой анализ сп. Time.

Вниманието се фокусира върху разделението на общностите в страната и точно фрагментацията отнесе най-много обвинения заради успешната терористична атака. Само в Брюксел, например, има шест различни полиции. Критиките продължават и до днес, а властите се борят, за да защитят репутацията на страната.

В интервю за списанието премиерът Шарл Мишел подчертава, че администрацията е работила усърдно, за да подобри технологичния и финансов капацитет на службите за сигурност.

Атаките повдигнаха и трудния въпрос за радикализацията на цели маси от населението на Белгия. Страната е изпратила най-много чуждестранни бойци в подкрепа на „Ислямска държава“ в Сирия на глава от населението от която и да е било друга държава от Европейския съюз (ЕС).

Историята на само едно семейство илюстрира парадоксите и предизвикателствата пред белгийското общество и власти. Дъщерята на това семейство е сред жертвите на нападението на летище Завентем, тъй като е работила на терминала за заминаващи. Синът им е пък един от стотиците белгийски бойци, подкрепили „Ислямска държава“ в Сирия.

Шарл Мишел посочва, че след атентатите единствената му цел е била да избегне „двойна радикализация“. „Бях убеден, че не е интелигентно решение да се създава паника сред населението. Важно е да се поддържа единството на нацията, така че да се избегне ситуация, в която да се генерализират всички мюсюлмани и те да изпадат в затруднение“, коментира той.

„Не бих могъл да кажа това, което президентът на Франция Франсоа Оланд каза след атентатите в Париж – че сме във война“, продължава Мишел. „В Белгия няма война. Избрах такива послания, че да избегна драматизацията“, допълва той.

В Белгия не последва и реакция, която да се определи като вълна на дискриминация, до която например се стигна във Франция включително и със забраната на буркините – мюсюлманските бански костюми, по плажовете. Мюсюлманската общност в страната обаче определено се чувства под натиск да се докаже, че не служи на тероризма, посочва списанието.

А днес летище Завентем изглежда спокойно. През метростанцията Малбек продължават да преминават хиляди пътници. Туризмът плавно се възстановява въпреки определението, което американският президент Доналд Тръмп даде на Брюксел - „адска дупка“, която трябва да бъде избягвана на всяка цена, допълва Daily Mail.

Една година след атентатите физическите белези от нападенията са почти изличени. По-дълбоките следи обаче остават и жителите на града се опитват да продължат напред, без да променят характера на един от най-интернационалните градове в света.

И градът, и Белгия като цяло продължават да живеят в условията на най-висока заплаха за тероризъм. Хората вече като че ли са свикнали с въоръжените патрули по улиците около основните забележителности и административни сгради. Кметът на Брюксел пък стартира дългосрочна операция по „прочистване“, като затвори няколко джамии и училища по Коран.

Атентатите дадоха и своите косвени жертви – някои хотели и заведения бяха принудени да затворят заради пресекването на туристическия поток непосредствено след нападенията. Едва шест месеца по-късно започнаха да се завръщат първо туристите от съседните държави, след това – от цяла Европа, а вече – и от целия свят.