fallback

Проф. Зениос: Цените на облигациите вече отразяват климатичния риск

Повечето инвеститори смятат за важно да влагат парите си в проекти свързани с климата и смекчаване на ефекта от промените в него, посочи ученият

21:57 | 02.09.21 г.

Проучване за 2020 г. показа, че една трета от системните фонд мениджъри са подписали климатичните ангажименти на ООН. Въпреки това, по думите му, има инвеститори, които включват в моделите си и оценката от климатичния риск, както и уязвимостта на страните в Европа.

Проф. Зениос смята, че за определени инвеститори може би няма значение в какво инвестират и да не са чувствителни към околната среда.

“Но цените ще отразят рисковете. Пазарът оценява това нещо, дори да не е в голям дял и да не го вземат предвид. Това е посоката, която става все по-важна“, посочи ученият.

Според него все още няма ясни граници за климатичната премия, която инвеститорите добавят към цената на публичния дълг.

“Фактът, че не знаем точните цифри не значи, че не знаем посоката на движение на тези цифри. Група автори от Кеймбридж показват, че европейският суверенен дълг в кредитния рейтинг е засегнат според климатичните сценарии с 1 до 3-4 пункта. Проучването показва, че има голямо отражение върху динамиката на суверенния дълг за 2030 и 2040. Следващото десетилетие ще започнем да виждаме неговия ефект“, прогнозира Ставрос Зениос.

Експертът посочи, че диапазонът е широк и според броя фактори оценките биват различни. Въпреки това те сочат в една в съща посока – температурата ще се покачи, но не са сигурни докъде ще стигне и какви политики ще бъдат предприемани.

“Затова се колебая да кажа точна цифра, но ефектът не е маловажен. Вече има няколко пункта надолу от цената на обслужване за дълга на страните”, съобщи професорът.

По думите му, на Франция и Белгия са им отнели няколко процентни пункта за обслужването на дълга. За страни с много фискални пространства като Германия и Нидерландия, тези няколко процентни пункта увеличение няма да са значителни. Проф. Ставрос Зениос смята, че при страни като Гърция, Италия или България такива промени биха били значителни.

„Националните фискални власти трябва да започнат да коригират бюджетния процес спрямо климатичния риск и това е основната цел на направения доклад, съветва ученият. – Факт е, че ефектите могат да са значителни, макар и да не знаем точната цифра. Фискалните власти са наясно за рисковете и започват да ги включват. Емитентите на публичния дълг трябва да са наясно с рисковете, както и инвеститорите и да ги оценяват по-внимателно.”

Той е на мнение, че страните, които допринасят за климатичните промени, може да не са засегнати от тях.

„Други държави, които са по-внимателни към околната среда може да са по-засегнати, заради географското разположение. От фискалните власти се изисква повече прозрачност и рисковете да бъдат бюджетирани“, каза още проф. Ставрос Зениос.

Финансистът обърна внимание на факта, че България е страна, засегната от прехода на неизкопаеми горива.

„Други страни могат да пострадат от щети от лошо време, трети могат да бъдат засегнати от намаляването на икономическия ръст, свързан с климатичните промени. По много начини може да бъде засегнат суверенният дълг и фискалните власти трябва да помислят за това”, съветва ученият.

Проф. Зениос направи аналогия с това, което се случва с централните банки – чуваме за голям дебат в Европейската централна банка и Федералният резерв, които в рамките на мандата си  трябва да вземат предвид климата.

Експертът подчерта, че по същия начин и фискалните власти би трябвало да вземат предвид ефекта на климата за фискалната стабилност.

“Трябва да се прецени. Както централните банки се интересуват от климатичните промени върху финансовата стабилност, много важно е да се гледа и фискалната стабилност и как нивото на задлъжнялост може да засегне пазарите. По-важното зависи от фискалните възможности на една страна, защото ще има увеличено търсене за публично финансиране”, очаква проф. Зениос и напомни пожарите в Гърция и Италия, както и наводненията в Германия и Белгия.

Той е на мнение, че обществото и бизнесът трябва да се подлагат на стрес тестове за климатичните промени, но смята, че е важно да не се създава паника, когато се говори за такива големи предизвикателства.

Бизнесът и правителствата трябва да обсъдят прехода към нисковъглеродна икономика и потенциалните щети за бизнес моделите. Друга важна задача е да се изяснят потенциалните рискове и какви мерки е необходимо да се вземат.

Има ли ясни граници на климатичната премия, която инвеститорите добавят към цената на публичния дълг на европейските страни? Какви ще са разходите за адаптация в дългосрочен план? Какво показва изследване на Кеймбриджкия университет със симулация на климатичните промени?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:07 | 13.09.22 г.
fallback
Още от Свят виж още