Кризата причинена от необосновано високи бонуси

Необосновано високи бонуси за мениджърите на някои, меко казано, неблагоразумни банки и финансови посредници, а не неразумното харчене, са довели до бума на секюритизация на дългове, който причини финансовата криза, сочи доклад на Центъра за финансови проучвания (CFS) към университета Гьоте във Франкфурт.

„Голям брой финансови посредници запазиха разумната политика през последните години. Други обаче, включително и някои големи играчи, не“, се казва в проучването.

„Това причини заразата, която първоначално се разпростря сред тези играчи, но след това разклати доверието към финансовата система в по-широк мащаб“, казват от центъра.

От Международния валутен фонд миналата седмица повишиха прогнозата си за очакваните загуби от кризата на 1,4 трлн. долара в световен мащаб.

Ипотечните заеми бяха „пакетирани“ от банките в по-малки траншове, които след това бяха продавани директно или чрез финансови посредници на инвеститори, привлечени от възможностите за по-висока доходност от тези инструменти.

„Установихме недостатъци или нарушени правила на добрите финансови практики, което стои в основата на огромната девалвация в стойността на активите през изминалите 18 месеца“, казват от CFS.

„Тази криза е „рационална криза“. Тя не е резултат от никакво неразумно изобилие, нито е следствие на еуфория и страх, както някои наблюдатели твърдят“, се казва в проучването, което визира бившия председател на Федералния резерв Алън Грийнспан.

Благодарение на стимули като бонуси от част от печалбата, мениждърите на банките гледаха с добро око на секюритизацията на активи „просто защото те можеха да увеличат своя приход, без това да е съпроводено със съответните рискове – рискът под формата на повишена вероятност за необслужване (на ипотеката) се поема най-вече от акционери и трети страни в случай на несъстоятелност на банката“, сочи проучването.

Според него разпространението на практиката за секюритизация на активи е било подсилено и от факта, че бонусите на мениджърите са били разпределяни дълго преди банките да регистрират приходите или загубите от инвестициите.

Тази практика е била следвана, без да се взимат предвид възможните дългосрочни последствия за „качеството“ на основните активи, казват от CFS, като отбелязват, че при такива обстоятелство „рискът, поеман от трети лица, често се пренебрегва.“