Развиващите се нации може да спасят световната икономика?

САЩ може да е държавата, която повлече света в тежка икономическа криза, но ще са необходими общите усилия на Китай и други развиващи се нации да изведат глобалната икономика от очакваната дълга и болезнена рецесия. Това е мнението на някои бизнесмени, политически лидери и икономически експерти, които във вторник обсъждаха ролята на Китай за световната икономика.

„Китай самостоятелно може да представлява 6% от световната икономика”, казва Джозеп Пике, председател на базираната в Барселона нискотарифна авиокомпания Vueling, цитиран от International Herald Tribune. „Но заедно с Бразилия и други развиващи се нации, те представляват около 30% от глобалния БВП. Развиващите се страни са решението за глобалната криза.”

Подобно е мнението и на Клод Бегле, председател на Swiss Post, която управлява една от швейцарските спестовни банки. Според него азиатските развиващи се страни ще са първите, които ще се възстановят от кризата, последвани от САЩ и накрая Европа.

Въпреки това не всички са толкова убедени в способността на Китай и другите азиатски бързоразвиващи се страни да спомогнат за глобалното икономическо възстановяване.

„Китай не може да замести американската икономика като двигател на глобалния ръст”, смята Чанг Дей Уан, председател на южнокорейската медийна компания Maeil. „Ще се нуждаем от огромен пакет от стимули от САЩ, от порядъка на 2 трлн. долара, за да изведем глобалната икономика от финансовата криза. Досега видяхме само около 700 милиарда долара. В резултат на това догодина очаквам да видим още болка и страх”, казва той.

Китайската икономика се намира в период на фундаментална промяна, който ще изисква цялостно адаптиране на нейния подход към развитието, смятат анализатора.

По мнението на консултанта Тимъти Биърдсън Китай е загубил редица от своите предимства, които са спомогнали за феноменалния му двуцифрен ръст през последните години. В резултат на това според Биърдсън, за разлика от изминалото десетилетие, през следващото Китай може да не се развива толкова успешно.

Той посочва няколко фактора, които ще затруднят развитието на Китай, като страната няма да може да разчита на процъфтяващия си износ като двигател на икономическия ръст и повишаване на жизнения стандарт на нацията. Китай инвестира много по-малко в научноизследователска и развойна дейност в сравнение с Япония, САЩ и други развити страни, което затруднява подобряването на неговата индустриална инфраструктура. Наред с това Китай има много слаба образователна система, а също така няма развита структура за социална сигурност, което кара жителите му да са несигурни за собственото си бъдеще и ги принуждава да спестяват, вместо да харчат.

Най-непосредственото предизвикателство, според Биърдсън, е фактът, че китайската валута, въпреки че е регистрирала малък ръст спрямо долара, се е засилила изключително много спрямо валутите на другите азиатски страни и повечето европейски валути, което прави китайския износ далеч по-малко конкурентоспособен на глобалните пазари.

„Ако китайските компании искат да са успешни за в бъдеще, те трябва да осъзнаят, че тяхното конкурентно предимство е свързано с вътрешния пазар, а не с износа.”