И здравната стратегия до 2020 г. може да остане само на хартия

Ретроспективно

От старта на здравната реформа през 1999 година са разработени три национални здравни стратегии, като тяхната основна слабост е, че липсва ясна визия как трябва да изглежда здравният статус на населението в края на съответния период, посочи заместник-председателят на БЛС.

Първата стратегия е създадена от правителството на ОДС и обхваща периода 2001 - 2010 г. Озаглавена е „По-добро здраве за по-добро бъдеще на България” с план за действие до 2006 г. Основните приоритети, които са посочени -  преустановяване на негативните тенденции и създаване на условия за подобряване на здравето на нацията, развитие на структурно-институционални промени, стабилизиране и развитие на функциите и структурите на общественото здравеопазване. Като приоритети са отбелязани също развитието на създадените нови икономически отношения в здравеопазването, децентрализация и подобряване на управлението и развитието на междусекторното сътрудничество, обществените комуникации и евроинтеграцията. Приоритет е и адаптиране на човешките ресурси в здравеопазването към новите икономически условия и професионални изисквания.

Във връзка с предстоящата интеграция в Европейския съюз стратегията записва и няколко приоритета в тази насока. Един от тях е успешно провеждане на реформата в организацията и финансирането на системата на здравеопазване. Присъстват също така поставяне на управленски и граждански акцент по въпросите на общественото здраве и хармонизация на законодателството и развитие на инфраструктурата, институциите и човешкия капацитет.

Д-р Йорданов коментира, че една от положителните страни на тази стратегия е, че посочва пътя за реформиране на здравната система. Дори са посочени източниците на финансиране - нещо, което липсва в следващите стратегии. Минусите на документа са свързани с липсата на политически консенсус. И така скоро след промяната на политическата власт през 2001 г. е преустановено нейното изпълнение.

Беше отбелязано и че през същия период е изготвена и стратегия за преструктуриране на болничната помощ, приета през 2002 г. с план за действие до 2006 г. В документа обаче има заложени много неясноти и противоречия по отношение на закриването на общинските болници и по-специално критериите за това. Като основна слабост обаче се определя това, че изцяло се разчита на недоговорени пари от Световна банка и по програма ФАР.

Втората национална стратегия за сектор „Здравеопазване“ е изготвена от правителството на Тройната коалиция и обхваща периода 2008-2013 г. Като приоритет е посочено внедряването на подхода „Здраве във всички политики”. Други приоритети са - подобряване на здравното състояние на населението чрез провеждането на активни ефективни и ефикасни промотивни, профилактични лечебни и рехабилитационни дейности с акцент към социално значимите заболявания. Споменава се за създаване и развитие на човешките ресурси и повишаване на техния социален и икономически статус. Като приоритети са обявени и подобряването на финансовата устойчивост на системата, подобряване на достъпа, качеството и ефективността на спешната и извънболничната медицинска помощ и преструктуриране на болничната помощ. Приоритет е създаването на интегрирана система за електронен обмен на данни.

Според д-р Йорданов положителна страна на документа е, че изглежда добре структуриран и многоспектърен. Той оценява засегнатото конкурентното начало в системата на финансиране, като се запазва задължителното здравно осигуряване и се включват частните здравни фондове. Положително по думите му е и намерението за създаване на интегрирана информационна система.

Като основни негативи обаче д-р Йорданов отбелязва мъглявите, неконкретизирани или двусмислени цели и липса на оценка на ситуацията. Според него сериозна слабост е липсата на визия за решаване на проблемите, свързани с човешките ресурси.

„Националната здравна стратегия 2008 - 2013 г. е приета от правителството в края на неговия мандат, но реално не стартира. „Затова в съдържанието й откриваме несериозни обещания, нелогични действия и чисти неистини. Това е напълно закономерно, тъй като ангажиментите на нейните автори приключват с приключването на мандата на правителството, а това е много преди крайния срок на стратегията", коментира д-р Йорданов.