fallback

Ще се превърнат ли в масова гледка соларните панели по българските покриви?

Висока цена и тежка бюрокрация спъва развитието на този сектор у нас

10:55 | 10.03.14 г. 47

Депутатите от „Коалиция за България“ Явор Куюмджиев и Таско Ерменков внесоха в края на седмицата кратък проект за промени в Закона за енергията от възобновяемите енергийни източници.

Текстовете, публикувани на страницата на Народното събрание, се отнасят до изграждането на мощности до 30 киловата, т.е тези, които се монтират по покривите и фасадите на сградите. Целта на промените е да стимулиране  изграждането на малки енергийни обекти за производство на електрическа енергия, коментират вносителите на проекта. В същото време обаче те въвеждат някои ограничения по отношение на това къде могат да бъдат поставяни подобни мощности.

В сегашната редакция на закона слънчеви панели могат да бъдат поставяни на покриви и фасадни части на сгради, както и върху недвижими имоти към тези сгради. С поправката ще отпадне възможността за поставянето на панели върху допълнителни недвижими имоти. Целта е така да бъдат ограничени злоупотреби, при които се изграждат фиктивни постройки, които нямат потребление и така се налага пренасяне на произведената електрическа мрежа.

Реално обаче причините соларните панели да не са толкова честа гледка по фасадите на сградите в страната, са тежките процедури по издаването на разрешителни за тези инсталации, коментираха преди дни участници в конференцията, посветена на възобновяемите източници.

Според чл. 147 от Закона за устройството на територията не се изисква одобрение от властите на инвестиционен проект при монтаж на инсталации до 30 KW. За тях е нужно само предоставяне на становища на инженер – конструктор, електроинженер или на инженер по топлотехника, когато панелите ще се използват за отопление и охлаждане. Тези становища трябва да дават указания по изпълнението на проектите.

Това облекчение беше въведено през май 2011 година. Остават обаче други пречки, които спъват присъединяването на подобни покривни или фасадни мощности към електропреносната мрежа.

Например предвиждането в Правилата за измерване на количествата електрическа енергия на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), че електромерите са собственост на електроразпределителните дружества. Тези дружества не монтират електромери, които работят с двупосочно измерване на електричеството, които са необходими при присъединяването на фасадни или покривни панели в мрежата.

Специалисти от Българската фотоволтаична асоциация посочват още, че за да бъде присъединен такъв проект реално трябва да бъдат получени разрешения като за голям енергиен парк. Освен това от 2012 година насам ДКЕВР вече на два пъти въведе нулеви години за присъединяване на нови мощности.

Това на практика означава, че у нас вероятно ще се върви към модела, който е въведен в САЩ - „семейните“ централи произвеждат само за нуждите на домакинството, а излишните количества не се изкупуват от електропреносните дружества.

На този етап обаче дори и разрешителните в този случай се получават трудно, коментираха участниците в дискусията за възобновяемите източници. Секторът обаче е определян като перспективен и тепърва ще се развива у нас. Технологиите се развиват и разходите за такива централи намаляват.

Това е особено важно за българските домакинства - високата цена е може би една от първите пречки за поставяне на панели. Според оферта на българска компания изграждането на малка „централа“ от 5 киловата с цялото оборудване струва 7,4 хил. евро. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 20:22 | 13.09.22 г.
fallback