БСК: Икономиката ни издържа на стрес тестовете

През 2014 г. икономиката беше подложена на серия от стрес тестове, на които тя успя да издържи и макар с минимален ръст продължи да функционира стабилно. Това каза изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев, който представи резултатите от традиционната анкета на организацията – „2014 г. – през погледа на бизнеса”.

Данев поясни, че стрес тестовете са били вътрешни – спирането на еврофондовете, и външни – кризата в Украйна, спадът в цената на петрола, казусът с Корпоративна търговска банка (КТБ). По думите му българският бизнес успява да се адаптира и е оживял, независимо от банкерите, от политиците, от някои законодателни решения и финансови проблеми на страната.

Според резултатите от проведената сред 457 мениджъри и собственици на компании анкета най-силно негативно върху дейността на фирмите през 2014 г. е имала политическата нестабилност в страната. От четирите ключови за 2014 г. събития – кризата с КТБ, природните бедствия, политическата нестабилност и санкциите срещу Русия, най-силно негативно върху дейността на бизнеса е имала именно честата смяна на правителства и общата политическа нестабилност в страната.

Едва 9% от участниците смятат, че бизнес климатът се е подобрил спрямо 2013 г., когато позитивните оценки бяха 20 на сто. Изключително висок е процентът на тези, които смятат, че има влошаване на икономическите условия в страната (35%), а според повече от половината (53%) те не са се променили. 26% декларират подобряване на икономическото състояние на своята фирма, докато 47% са успели да запазят показателите от предходната година. 25% пък отчитат спад на фирмените си показатели.

Увеличение на престъпността, корупцията, сивата икономика и регулаторната тежест, както и слабо влошаване на достъпа до кредити през 2014 г. отчитат още анкетираните. Най-силно негативно е усещането на бизнеса по отношение на корупцията, която според 60% е нараснала, а според други 33% е останала без промяна. Нито един от анкетираните представители на бизнеса не е отбелязал намаление на това негативно явление. Най-високи нива на корупция са отчетени при обществените поръчки (50%), съдебната система (45%), МВР/КАТ (43%), здравеопазването (43%), митническото обслужване (35%) и регулаторните режими (34%).

От БСК посочиха и индикатори за нарастване на сивата икономика – приходите в бюджета намаляват като процент от БВП, намаляват и инвестициите. Заместник-председателят на БСК Камен Колев посочи, че спрямо предкризисните нива от 2008 година инвестициите са спаднали от 29 млрд. лева до 18 млрд. лв., или с над 40 на сто.

Най-негативно икономическата ситуация през годината се е отразила върху продажбите и оборотите (37%), следвани от обемите на производство (35%) и работните места (25%), а в по-малка степен спад спрямо 2013 г. се отчита при външните пазари (23%) и работните заплати (14%).

Като положителна страна от БСК посочиха, че инвестиционната активност е отбелязала ръст спрямо 2013 г. по отношение на развитието на нови продукти и услуги (35%), както и при човешките ресурси (25%). По-малка степен това важи за новите мощности (18%).

Като цяло в преобладаващия процент се запазва нивото на инвестиции спрямо 2013 г., сочи проучването сред бизнеса. Колев открои обаче лошата структура на инвестициите, като обърна внимание, че те са предимно в недвижимости и логистични, а не на зелено – такива, които предполагат икономически растеж. Според експертите на Камарата държавата трябва да насърчава местните инвестиции, а не да разчита само на еврофинансирането.

БСК отчита проблеми на фирмите при изплащане на банковите им кредити. Расте процентът на тези, на които се е наложило да преструктурират кредитите си (2012 г. - 20%, 2013 г. - 26%, 2014 г. - 28%). Сериозно намаляват успяващите да плащат кредитите си навреме (от 70% през 2012 г. и 64% през 2013 г. на 42% през 2014 г.). Ръст отбелязват и просрочените задължения към финансовите институции (от 10% през 2012 и 2013 г. на 14% през 2014 г.).

Без промяна остават задълженията на предприятията към финансови институции, контрагенти, бюджета и персонала. Най-малък ръст бележат задълженията към бюджета (12%) и към персонала (14%), за сметка на задълженията за оборотни средства (23%) и за доставки на суровини, материали и услуги (21%).

И през тази година проблемът с просрочените несъбрани вземания остава без съществена промяна. 74% от анкетираните декларират, че имат просрочени вземания от контрагенти. Единствената позитивна тенденция е, че просрочията с повече от година слабо намаляват (от 33% през 2012 г. и 30% през 2013 г. на 25% през 2014 г.).

По отношение на работната сила най-често работодателите съобщават за липса на строго профилирани специалисти (46%), изпълнителски състав (40%) и ръководен персонал (25%). Много по-малко се усеща липсата на общи работници (18%), а „гладът“ за административен персонал е едва 9%. Работодателите насочват вниманието си приоритетно към квалифицираните кадри със специфични компетенции.

86% от анкетираните се отнасят  негативно към увеличението на  минималната работна заплата (МРЗ) за 2015 г., едва 5% подкрепят подобно  решение, а 9% се затрудняват да преценят. За 31% от анкетираните ръстът на МРЗ през 2014 г. е довел до увеличение на разходите за работни заплати и осигуровки, на 25% от работодателите се е наложило да преструктурират разходите си, 14% декларират като ефект влошаване на финансовите показатели на компаниите, а на 11% се е наложило да закрият работни места. 19% от анкетираните са заявили, че ръстът на МРЗ през 2014 г. не се е отразил на дейността им.

Силно негативно е отношението към увеличението на минималните осигурителни доходи по административен път, както и заплащането на първите три дни болнични от работодателя.