Проектът за нов Закон за енергийната ефективност е един от примерите как всички имат възражения по текстовете, но все пак ги подкрепят заради надвисналата нова санкция от страна на Брюксел – този път заради забавеното транспониране на Директива 2012/27/ЕС в българското законодателство.
Предложението беше експресно прието на първо четене в енергийната комисия към Народното събрание, а в последствие и в пленарната зала, макар и с множество обещания за подготвяни поправки между първото и второто четене на текстовете в пленарната зала. Срокът за това даже е удължен на две седмици, за да могат да бъдат изработени всички позиции.
Чрез новия закон за енергийната ефективност с преходни и заключителни разпоредби се правят и предложения за промени в Закона за енергетиката.
С новите промени се правят редица изменения, които обаче се отнасят към развитието на smart metering, или т. нар. „умни мрежи“. А у нас инициатива и финансов ресурс за подобно начинание липсва – председателят на енергийната комисия към Народното събрание Делян Добрев призна, че правителството засега не планира стимули за развитието на тези мрежи, макар и това да е вписано като условие в новите разпоредби.
Ето защо на първо четене е технически ограничено намерението на законодателя да бъде въведено динамично ценообразуване, което реално означава различни тарифи в различните части на денонощието, които да ограничават потреблението в пиковите моменти, и да го стимулират в по малко натоварените часове от денонощието.
Това обаче на този етап е ограничено технически и изисква не само либерализация на пазара, но и като цяло нов модел на ценообразуването. Промените предвиждат още и доставчикът на енергия да осигурява на клиентите си „широк избор на методи на плащане, включително системи за авансови плащания, които са справедливи и отразяват адекватно вероятното потребление“. Остава проблема със справедливостта на авансовите сметки. Изискванията са отчетът на електромерите да бъде за срок от не повече от 31 дни. В същото време обаче системата за авансови плащания и отчет веднъж на три месеца работи във ВиК системата, както и при топлофикационните дружества
С решение на ДКЕВР № ИС- 1 от 31.07.2013 г. се препоръчва до 2020 година не по малко от 10% от електромерите да бъдат „умни“ като „..като въвеждането да се финансира с публични средства по европейски програми, което да не води до увеличение на цените на крайните клиенти“. В противен случай разходите за Електроразпределителните дружества ще бъдат стотици милиони лева.
Тези средства трябва да бъдат платени от потребителите и по тази причина и регулаторът отказа да подкрепи масовото въвеждане на уредите. Фокусът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е единствено върху цената, която ще коства въвеждането на подобни измервателни уреди.
И така, от прегледа на текстовете за промяната в Закона за енергетиката изглежда, че те са изготвени, за да покажем на Брюксел, че транспонираме директиви, но изпълнението на заложените изисквания явно остава в бъдещето. Отделно остава въпросът защо такива важни и за потребителите, и за енергийните дружества промени, се правят с преходни и заключителни разпоредби в един закон, а не директно със законопроект за изменение на Закона за енергетиката.


"Тренд": 32% от българите смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи
Русия може да засили ударите в Черно море, България има ограничени възможности за защита
Турция оскъпи Босфора пет пъти, България губи милиони
България има шанс да стане част от новата индустрия на Европа до 2035 г.
ИПБ: 54 човешки живота по-късно - МРРБ блокира пътната поддръжка
Роботите в складовете вече не са лукс, а необходимост заради липсата на кадри
Безпрецедентно решение на ООН за геноцида в Мианмар ще има глобални последици
Вдигане на лихвите от Фед с 0,5 процентни пункта би било безразсъдно
Великобритания и ЕС затоплят отношенията си с три ключови споразумения
Amazon губи ролята си на лидер в корпоративната климатична политика
Испания вече прави двойно повече коли от Франция
Ford отбеляза първата си победа със специален Mustang GTD
Стачка спря производството на Audi и BMW в Германия
Старото Ferrari на Джеръми Кларксън записа рекорд на търг
Този шофьорски навик съсипва двигателя
Русия е принудена да внася бензин заради украинските удари, вносът е исторически
Хиляди младежи протестираха в Германия срещу задължителната военна служба
Пеканов: България ще получи близо 99% от парите по Плана за възстановяване
Антъни Джошуа стана баща за втори път
преди 11 години При ТИЯ не зная кое е по-голямо - лакомията или некомпетентността. А на всичко отгоре подборът изисква да са яко зависими. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ами да се поспрат малко, да оправят предишните проблемни закони и тогава да творят нови недоразумения отговор Сигнализирай за неуместен коментар