Експерти: Данък "вредни храни" няма да подобри здравето на българите

Най-засегнати от болести на сърцето, от затлъстяване и пр. са хората  на  предпенсионна  и  пенсионна  възраст. Те  също  не  са  сред потребителите на храните, които МЗ иска да ограничи. Ако малоимотните домакинства и възрастните граждани на България консумират повече сол, захар и може би мазнини, това е или от заместителите или от произведената в домакинствата  зимнина, допълват анализаторите.

Те смятат, че планираните 200  млн.  лв. бюджетен  приход са имали за цел да покрият очаквания дефицит в НЗОК.

Бизнесът с производство и търговия на храни и напитки не е консултиран. Въпреки оптимизма, новият данък ще свие оборота на фирмите, добавената стойност в тях, брутните печалби и разходите за труд (фондът работна заплата), броят на заетите лица и съответно потреблението на работниците в тях. И това ще се случи по веригата на добавената стойност – при доставчиците, промишлените потребители, търговците и обслужващия обложените предприятия бизнес.

Ако целта е да се съберат 150 млн. лв. приходи при 3% данък, продажбите на тези новооблагани храни и напитки трябва да са 5 млрд. лева. Но те според НСИ са около 2 млрд. лв. на година, се изтъква в доклада. Авторите му прогнозират още загуба на хиляди работни места.

Храненето се консултира индивидуално

Данък „вредни храни“ е неефективна мярка за справяне със затлъстяването в България, смята и  доц. д-р Светослав Ханджиев, председател на асоциацията за борба със затлъстяването.

В изявление на диетолога до медиите се казва, че опитите да се подходи към проблема със затлъстяването единствено чрез фокусиране само върху някои съставки или групи храни и напитки няма да доведе до успешни резултати.

В становището си доц. д-р Ханджиев посочва, че препоръката или забраната на дадени хранителни продукти трябва да става на базата на индивидуалното здравословно състояние, възрастта и двигателната култура. Той смята, че терминът „вредни храни“ не може да обхване хранителните нужди на различни групи потребители.

Всеки продукт или съставка, които са одобрени за употреба в Европейския съюз, могат да се консумират като част от балансиран хранителен режим. В това отношение, няма вредни продукти, а по-скоро нездравословни хранителни режими, допълва специалистът.

„Към момента няма проучване, в което научно да се доказва, че консумацията на определени храни и напитки самостоятелно води до затлъстяване или диабет“, споделя в становището си той. Ханджиев се фокусира върху важността на профилактика на затлъстяването още в ранна детска възраст, но чуждестранният опит за въвеждане на подобен данък, сочи, че той не е повлиял върху нивата на затлъстяване, се казва в съобщението му.

Специалистът определя като водещи в борбата с наднорменото тегло информационните кампании, насочени към родителите, които имат основна роля при формиране на хранителните навици на техните деца.