fallback

ИПИ: Накъде с новите мерки за туризма?

Ако иска наистина да помогне на туризма, държавата трябва да увеличи усилията си за ваксиниране на максимално голяма част от населението, пише Адриан Николов от ИПИ

09:45 | 29.05.21 г. 2
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

С официалното начало на туристическия сезон по морето на дневен ред отново излизат предложенията за държавна помощ към пазарните участници, които вече втора година срещат тежки затруднения заради covid-19 и рязкото свиване на международните пътувания. Предложените решения обаче няма как да се справят с фундаменталните проблеми на сектора, който е изправен пред необходимостта да предефинира себе си и в дългосрочен план, пише Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

За разлика от много случаи, в които компетентните органи се втурват да предлагат спасение от имагинерни проблеми, колкото да оправдаят съществуването си, българският туризъм наистина е изправен пред една от най-тежките си кризи. Миналото лято в резултат на изчезването на почти всички международни туристи броят на посетителите в морските общини се сви почти наполовина. Тази година ограниченията за пътуване са по-малко, но пък това означава и че много от българите, които през 2020 г. предпочетоха да летуват в страната заради високата несигурност, рискове и карантини, ще се ориентират към международни дестинации. С други думи, 2021 г. (а и следващите) несъмнено ще са трудни както за туристическия бизнес, така и за свързаните с него доставчици на стоки и услуги.

На този фон основното предложение на министерство на туризма за привличане на туристи е… намаляване на цените на чадърите и шезлонгите по плажовете в рамките на сезона. Срещу това концесионерите получават отстъпка от концесионната си такса, пропорционална на свиването на цените на плажните приспособления. Сама по себе си, отстъпката от таксата не е лоша идея – тя със сигурност няма да навреди на най-остро засегнатите от кризата бизнеси. По-ниските цени на чадърите и шезлонгите обаче в никакъв случай не са достатъчно силен фактор, който да привлече значително повече посетители по Черноморието това лято.

От една страна, точно този разход далеч не е определящ за ориентирането на българските туристи към местните курорти особено на фона на задграничните им алтернативи. От друга, дори и всички българи да се насочат масово към черноморските курорти това лято, те няма да успеят да заместят липсващите чужденци, на които разчитат големите хотели и комплекси.

Тази мярка прилича много на останалите, предлагани и/или приложени в хода на последната година и половина – обсъждани бяха, между останалите, субсидии „на седалка“ за чартърните полети за туристи, въвеждане на „купони за море“ за българите, днес субсидирани почивки за учители и ученици, но за малко от тях има анализ на ефектите. Подходът е един и същ – предоставя се държавна финансова подкрепа на дребно, колкото да се демонстрира загриженост към отрасла.

Истинският проблем, който възпрепятства връщането на туристите обаче е другаде. Докато миналото лято от значение беше най-вече самото допускане на чужденци и изискванията за карантина при връщане в държави на произход, то днес широкото разпространение на ваксините означава, че основната пречка пред пътуване е преодоляна. На този етап обаче тази възможност за България е по-скоро пропусната, тъй като основни туристически партньори на страната (Великобритания да речем) я поставят извън групата на онези, където пътуването е безопасно, а рискът от заразяване – нисък. Доколкото ваксинацонната кампания у нас продължава да е хаотична и бавна, няма изгледи скоро да се наредим в списъците на „зелените“ държави. С други думи, ако иска наистина да помогне на туризма – заедно с цялата останала икономика -  държавата трябва значително да увеличи усилията си за ваксиниране на максимално голяма част от населението максимално бързо.

В средносрочен план обаче възникват и други проблеми. Различни прогнози сочат, че международният трафик ще се възстанови до предкризисните си равнища чак към средата на десетилетието, а преди това не можем да говорим и за възстановяване на туристическия сектор. Общините по морето, където заетостта в него надхвърля половината от работната сила, ще са в тежко икономическо положение дотогава. По тази причина е редно да се мисли за диверсификация на местните икономики, зависими по-сериозно от туризма, което би ги направили и по-държеливи на бъдещи сходни шокове.

Сериозна критика търпи и самото „управление“ на туристическия сектор. Дори и преди кризата основната функция на администрацията, чиято роля е да подкрепя отрасъла предимно харчеше бюджетни пари за реклама със съмнителен ефект. В хода ѝ обаче тя доказа, че не е в състояние да отстоява интересите му и да предприеме мерки, които да омекотят удара. Това е и добър повод да започне и дебат дали има нужда изобщо от такава структура, в който аргументите „за“ са доста трудни за откриване.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 05:47 | 13.09.22 г.
fallback