Защо страните се надпреварват да девалвират валутите си?

Глобалната надпревара за по-ниски валутни курсове може би не е война, а реакция на неизбежния растеж на развиващите се икономики, която отразява необходимостта на страните, разчитащи на експорт, да останат конкурентоспособни, пише CNBC.

Около това мнение се обединяват експерти които, въпреки че не застават открито зад идеята за валутна война, виждат зад слабостта на американския долар, китайския юан и останалите глобални валути ранната фаза на търговски сблъсък, предизвикан от нарастващата мощ на развиващите се пазари.

Въпреки че отделните страни имат различни причини да девалвират валутите си, една от общите тенденции е желанието за запазване на конкурентоспособността спрямо останалите страни, разчитащи на експорт.

Тази битка има по-дълбоки корени от обикновената търговия. По-слабият долар повишава цените на суровините, като златото и другите ценни метали се търгуват на рекордни нива. Акциите и облигациите също се оказаха уязвими към флуктуациите на валутните пазари.

Последните опити за валутна девалвация бяха предприети от Япония във вторник, когато японската централна банка понижи основния си лихвен процент практически до нула. Американските пазари приеха това като провокация спрямо Федералния резерв и допълнително основание за нова серия от мерки за вливане на ликвидност и насърчаване на пазарите.

„Не мисля, че сме в състояние на валутна война в момента“, казва Шон Озбърн, главен валутен стратег на TD Securities в Торонто.

В същото време страните от Европейския съюз засилиха натиска си върху Китай да позволи на валутата си да поскъпне, аргументирайки се, че Пекин използва нечестно търговско предимство, като оставя валутата си слаба.

Като цяло, предприетите в последно време стъпки във валутната политика са знак, че докато световната икономика започва да се възстановява, търговското напрежение вероятно също ще се възобнови.

„Глобалното сътрудничество, което изглеждаше доста силно в най-тежките моменти на финансовата криза, изглежда е охладняло доста рязко“, казва Озбърн. „Със сигурност наблюдаваме ескалация на търговска война, дори това да не е валутна война“.

Американският финансов министър Тимъти Гайтнър призова към създаването на „международен механизъм“ за успокояване на валутните пазари и дори припомни споразумението от Бретън Уудс, на което беше отменен златният стандарт.

„Не е честно към страни, които имат по-гъвкава валутна политика и са оставили валутите си да поскъпнат“, казва Гайтнър. „Разрешаването на ситуацията изисква координиран подход, защото развиващите се икономики е по-малко вероятно да предприемат едностранни действия, освен ако не са сигурни, че други страни ще ги последват“.

Страни като Бразилия, Русия, Индия и Китай се радват на силен икономически ръст и могат и дори да пожелаят силни валути като средство за контрол на растежа.

„Ключът е в това доколко успешно развитите страни ще убедят развиващите се пазари да приемат гъвкави валутни курсове“, казва Джеймс Полсън, главен стратег на Wells Capital Management. "Това няма да се случи за един ден. Дори само фактът, че се движим в тази посока, е голям успех за западните икономики“, допълва той.

Според Озбърн и Полсън, Фед до голяма степен е безсилен да промени валутната си политика сега, когато основният лихвен процент е близо до нулата, въпреки очакваната втора фаза на вливане на ликвидност в началото на ноември.

В същото време идеята за стимулиране на растежа чрез девалвация на валутата продължава да има и своите противници.

„Фед и администрацията продължават да не проумяват, че не могат да отпечатат нови работни места и че девалвирането на валутата не подкрепя износа и не балансира търговския дефицит“, казва Майкъл Пенто, главен икономист на Euro Pacific Capital в Ню Йорк. „Това, което се постига по този начин, е инфлация, която причинява огромни дисбаланси в икономиката“, допълва той.

Пенто определя САЩ като „главен валутен манипулатор“ и посочва, че сегашните конфликти не са валутна война, а по-скоро „свада между САЩ, Япония и Китай, но че тази ситуация може да прерасне в истинска война ако Гайтнър не си затвори устата“.

Озбърн също смята, че реториката срещу Китай много напомня американските възражения срещу Япония от изминалите десетилетия и че вероятно е свързана с предстоящите избори в САЩ през ноември.

„Не мисля, че има нещо ново в сегашната история, освен че участниците донякъде са различни и фокусът на американските възражения е различен“, казва той. „В същността си, това са същите проблеми, които имахме през изминалите няколко десетилетия“.