Валутната търговия отново е интересна

Страничните ефекти във фармацията са неизбежни. Всички лекарства имат такива. В отделни случаи обаче те ни предоставят неочаквани нови възможности. Замислете се например за медикамента Viagra, който първоначално се появи като лекарство срещу ангина, пишат Алекс Фридман, инвестиционен директор на UBS Wealth Management и Киран Ганеш, стратег на същата банката, в коментар за CNBC.

Става въпрос за политиката на централните банки, където законът за непредвидените последствия е дори още по-ясно изразен, отколкото при създаването на нови лекарства. За да стимулират растежа, през изминалия месец централните банки предприеха нов кръг експериментални мерки. Те вероятно ще доведат до повишена пазарна волатилност и неочаквани инвестиционни възможности, особено при валутната търговия.

Вземете например йената. Неотдавна Японската централна банка (ЯЦБ) обяви, че ще се опита да повиши инфлацията в страната до 2% чрез „отворена програма за изкупуване на активи“. Целта на банката е да се справи с продължаващата вече цяло десетилетие дефлация.

Като резултат от средата на ноември залозите срещу йената понижиха курса й спрямо щатския долар с 15% - най-резкият спад от близо две десетилетия.

Остава да видим дали ЯЦБ ще успее да предизвика инфлация – индексът на потребителските цени в страната (CPI) е бил над 2% през едва 4 месеца за последното десетилетие.

ЯЦБ обаче не е единствената централна банка, която предприема агресивни и неортодоксални мерки. Всъщност, докато основните икономики се опитват да се справят с високата безработица и анемичния растеж, следствие от опитите за понижаване на дълговите нива, централните банки продължават да експериментират.

Фед се отказа от традицията, стартирана от Пол Волкър през 70-те години и вместо инфлацията избра нивото на безработицата като своя основна цел. Междувременно Бразилия се опитва да контролира инфлацията и да стимулира икономическия растеж като манипулира валутата си вместо чрез повишаване на лихвените проценти.

Следващият управител на Английската централна банка (АЦБ) Марк Карни също изрази интерес в опцията за обвързване на политиката на институцията с номиналния ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) във Великобритания.

Накратко може да кажем, че монетарната политика на банките преминава от черно-бял към цветен режим, изкарвайки валутите от стазисното поле, в което се намираха през последното десетилетие.

При черно-белия режим валутната волатилност оставаше подтисната. При почти идентични лихвени проценти очакванията за инфлация бяха стабилни, политиките на централните банки в развитите страни се припокриваха, а флуктуациите на валутните пазари като цяло бяха ограничени до определени глобални рискове. Резултатът, на фона на засилващите се спекулации за валутни войни, беше понижена волатилност.

Да търгувате с евро или австралийски долар беше сходно с това да си купите експозиция на фондовите пазари, докато придобиването на йени и долари означаваше да залагате срещу фондовите пазари.

Еврото поскъпна заедно с акциите през 22 месеца от 2009 г. насам и изгуби позиции, когато фондовите пазари бяха на зелено, едва в 6 случая.