Фед няма да се реши

За гарантиране на целта си Федералният резерв разполага с различни инструменти. Така например той може да издава така наречените „кредити“ на търговските банки и да определя изискванията за задължителни резерви, които трябва да притежават търговските банки. В допълнение централната банка контролира паричното предлагане чрез така наречените операции на открития пазар. При това тя купува или продава държавни ценни книжа. 

Основната задача на ЕЦБ се състои в това, да постига ценова стабилност. Тя се дефинира с инфлация от малко под 2 на сто. В този смисъл може да се твърди, че от известно време ЕЦБ вече не работи в областта на мандата си. С купуването на държавни облигации тя на практика прави непряко държавно финансиране, което не е разрешено съгласно договорите на ЕС.

Ако се вярва на Патрик Харкър, през тази година ФЕД ще увеличи още два пъти лихвите. „Очаквам, че през тази година ще има две допълнителни увеличения на лихвения процент", каза Харкър, който няма право на глас при вземането на решения през тази година. През май Харкър все още очакваше три повишения до края на годината. Той прогнозира, че до края на 2018 г. Фед ще повиши лихвените проценти в посока до три процента.

И така - тези тактики за забавяне може да изглеждат абсурдно на пръв поглед, но за тях си има причина. Постоянното сдържане на очакванията се основава на системата за дълговете. Опасната спирала от нулеви лихвени проценти и нарастващите дългове не може и не трябва да продължава вечно.

За институционалните инвеститори, както и за спестителите, посланието е – в близко бъдеще имате само перспектива за добра възвращаемост, ако преразгледате вашата инвестиционна стратегия. А също и за застрахователните компании предвид ниските лихви е все по-трудно да се постига висока доходност, което може да доведе до сериозни щети в дългосрочен план. 

За да си представим какво значи това, може да погледнем към Япония. От десетилетия там икономиката не расте, макар че от почти 20 години централната банка държи лихвата на почти нулево ниво и купува облигации и дори акции. Точно това в момента преживяваме в Европа. А кризизните страни в Европа предпочитат да вземат нов дълг при почти никакви разходи, вместо най-накрая да стартират реформи и да форсират намаляването на задлъжнялостта си.

Когато парите не струват нищо, то последиците може да са само огромно разпределение на активите от кредиторите към длъжниците. Ще има лоши инвестиции и ценови балони. А от това ще боли...