fallback

Накъде се насочват водещите централни банки в началото на второто полугодие?

Прогнозите за спокойно пазарно лято бяха объркани от рязката промяна в тона на централните банки в посока нормализиране на паричната политика, коментира FT

16:42 | 05.07.17 г.

Седмица след като президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги изненада пазарите, като обяви победа над дефлацията, Шведската централна банка заяви, че е малко вероятно да повишава лихвите в краткосрочен план. Прогнозите за спокойно пазарно лято бяха объркани от рязкото обръщане на тона на централните банки в посока нормализиране на паричната политика. За инвеститорите това носи редица последици, пише Financial Times.

Доходностите по облигациите се повишават, а доларът отслабва спрямо еврото, канадския долар и британския паунд – валути, чиито централни банки намекнаха за повишаване на лихвите.

„Много активи изглеждат надценени“, казва Пол Мортимър-Лий, главен икономист в BNP Paribas. Някои наблюдатели започват да сравняват този период със сътресенията от 2013 г., когато се появиха първите сигнали от страна на тогавашния председател на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке, че централната банка трябва да започне да свива програмата си за изкупуване на облигации.

Миналия месец главният икономист на Английската централна банка (АЦБ) Анди Холдейн изненада инвеститорите, като изрази подкрепа за затягане на паричната политика в Обединеното кралство. Той посочи, че повишение от 25 базисни пункта за 10 години може да изглежда като огромна стъпка, но то пак ще остави паричната политика достатъчно гъвкава по всеки един исторически стандарт.

Всяко едно свиване на облекченията трябва да извърви дълъг път, преди да започне да ограничава експанзионистичната политика на много от централните банки в страните от Г-10. А и призивите за нормализиране на паричната политика може да се окажат неоснователни, ако слабият ръст на заплатите подкопае увереността, че инфлацията се ускорява. 

Ето какво знаем за позициите на водещите централни банки:

Без съмнение най-напред е Фед с четири повишения в рамките на 18 месеца. Слабият долар предполага според инвеститорите по-скоро други банки ще свият облекченията, отколкото Фед да повиши още лихвите тази година.

Канадската централна банка изглежда готова да увеличи лихвите. След Фед тя изпрати най-ясния сигнал за нормализиране на паричната политика. Английската централна банка може би ще е следваща. Миналия месец Комисията ѝ по парична политика реши да остави ставката без промяна, но това решение беше подкрепено от 5 члена, а останалите трима гласуваха за повишение.

Инвеститорите следят с особено внимание ЕЦБ. Коментарите на Драги от миналата седмица за нормализиране на политиката разтърсиха пазарите и според някои анализатори може да доведат до решение през септември да се започне свиване на стимулите. Джо Прендъргаст от Credit Suisse очаква този процес да стартира в началото на 2018 г., но това няма да бъде значителна промяна в посока затягане на политиката на ЕЦБ. „Драги подчерта, че ЕЦБ трябва да бъде последователна, за да доближи инфлацията до целевото ниво, и да избегне преждевременни действия“, допълва Прендъргаст.

Във вторник централната банка на Австралия даде по-положителна оценка за икономиката на страната, но изрази тревога за слабия ръст на потреблението. „Нямаше видим сигнал за готовност за по-строга парична политика“, коментират от френската банка Societe Generale.

Що се отнася до Нова Зеландия, редица анализатори смятат, че силната икономика на страната дава добра причина на централната банка да повиши лихвите. Регулаторът обаче продължава да проявява предпазливост. Но тъй като новозеландският долар поскъпна до едногодишен връх спрямо йената, силната валута отново може да стана основният фокус на Резервната банка на Нова Зеландия, коментира Камал Шарма от Bank of America Merrill Lynch.

Централната банка на Норвегия миналия месец също затвори вратата за допълнителни понижения на лихвите, следвайки ЕЦБ. Прогнозите ѝ за инфлацията и ръста на икономиката са умерени, но според Credit Agricole рисковете са ограничени, така че стабилните цени на петрола би трябвало да оскъпят норвежката крона.

Швейцарската централна банка е фокусирана върху интервенции на форекс пазара, за да противодейства да прекалено голямо и прекалено бързо поскъпване на франка. Швейцария е зависима от еврозоната и швейцарският регулатор би приветствал свиване на стимулите от страна на ЕЦБ, тъй като това ще оскъпи единната валута. Това от своя страна ще позволи на банката да понижи интервенциите на форекс пазара, което в крайна сметка е неизбежно, тъй като тази политика е скъпа и неустойчива, посочват анализаторите от JPMorgan.

Единствената водеща централна банка, която не сигнализира оттегляне от количествените облекчения, е тази в Япония. Тя изглежда категорично решена да продължава с изкупуването на облигации, оставяйки доходностите без промяна и повишавайки вероятността от поевтиняване на йената.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 03:50 | 12.09.22 г.
fallback