Цените на храните са по-голяма заплаха за глобалната икономика от петрола

Нарастването на цените на храните, а не на петрола, може да се окаже най-голямата заплаха за глобалния икономически растеж, а последствията ще са непропорционално по-тежки за развиващите се икономики, които досега са били моторът на възстановяването, пише Ройтерс.

Инвеститорите в петрол не оценяват като значителен риска бунтовете в Близкия изток да обхванат Саудитска Арабия - най-големият доставчик на нефт в света. Ако приемем, че доставките от Саудитска Арабия останат непокътнати, ефектът върху глобалното потребление ще бъде сравнително умерен, посочва агенцията.

Цените на храните обаче за известно време се очаква да останат високи, което ще се отрази в по-голяма степен на бюджета на домакинствата.

„В момента увеличението на цените на храните предизвиква много повече притеснения“, казва Томас Хелблинг, съветник към Международния валутен фонд (МВФ).

Миналата седмица щатският финансов министър Тимъти Гайтнър също застана зад тази теза, като подчерта, че ако е необходимо, богатите страни могат да прибягнат до стратегическите си нефтени резерви, но че цените на храните ще останат високи „за дълъг период от време“.

Публикуването на данни за потреблението в САЩ, Китай и Великобритания ще хвърли известна светлина за настроенията на потребителите през февруари, когато насилието в Либия рязко повиши цената на петрола.

Според проучване на Ройтерс, проведено сред икономисти, февруари ще се окаже пореден месец на експлозивен икономически растеж в Китай, с ръст на потреблението от 19,1% на годишна база. За САЩ ръстът на потреблението през февруари спрямо януари се очаква да достигне 1%.

В известна степен ръстът през февруари отразява увеличените разходи за горива и ако цените на петрола останат високи, те в крайна сметка ще се отразят негативно на потреблението.

Според проучването на Ройтерс доверието на потребителите в САЩ се е повишавало едновременно с цената на петрола.

Според Ричард Къртин, директор на изследването, проведено от Ройтерс, ако цената на петрола остане висока, доверието на потребителите ще отслабне.

„Тази нетипична тенденция вероятно няма да продължи дълго“, казва Къртин. „Или цената на петрола ще започне да се понижава, или, което е по-вероятно, доверието на потребителите ще отслабне“.

Ако инвеститорите са прави, цената на петрола ще достигне най-високите си нива при около 106 долара за барел, а през следващата година ще се понижи.

Според Петер Хопер, икономист на Deutsche Bank, „умерен“ ценови шок до не повече от 110 долара за барел за американския лек суров петрол би понижил растежа на световната икономика с 0,4%. Това би бил сравнително поносим удар на фона на прогнозираните от икономистите 4,2% ръст през 2011 г.

Ако цената на петрола достигне 150 долара за барел - според Хопер вероятността за това е едва 10 – 15% - това би коствало на глобалния икономически растеж цели 2%.

Цените на храните, от друга страна, се очаква да продължат да нарастват, частично поради неотдавнашните неблагоприятни метеорологични условия, но и поради факта, че повишаващият се жизнен стандарт по света води до засилено търсене на месо.

Инфлацията при храните ще се отрази най-тежко на по-бедните страни, където разходите за храна са основна част от семейния бюджет. Миналата седмица президентът на Световната банка Робърт Зелик заяви, че политиците в развитите страни невинаги признават политическите и икономически рискове, които по-високите цени на храните крият за развиващите се страни.

Ако цените на храните започнат да подкопават растежа на развиващите се страни, богатите икономики ще трябва да обърнат внимание на този проблем. През тази година развиващите се икономики се очаква да нараснат с 6,5%, докато в развитите страни растежът ще бъде едва 2,5%.