Виновни ли са спекулантите за световния глад?

Последният голям търговски хит, носещ добри печалби е земеделието. Въпреки това, на фона на рекордните цени на храните на световните пазари, не липсват обвинения, че спекулациите допълнително повишават цените, както и предложения за нови регулации, пише CNBC.

„Храната не е актив, а основна човешка необходимост“, казва Хейди Чоу от World Development Movement (WDM). „Пазарът на фючърси върху храни беше създаден, за да могат земеделците и производителите на храни да се защитават от обичайните за земеделската продукция рискове. Залагането върху цените на храните има катастрофален ефект върху живота на милиони хора в развиващите се страни и дори семейства с ниски доходи в страни като САЩ и Великобритания.“

Но наистина ли спекулантите са виновни за покачването на цените до изкуствени нива?

Факт е, че средствата, инвестирани в дълги позиции в земеделски индекси, както при енергийните суровини и металите, рязко са се увеличили . Това обаче не означава непременно, че реалното търсене на тези стоки се е повишило.

„За всяка дълга позиция има къса. За всеки който мисли, че цената ще се повиши, има някой който е убеден точно в обратното и за всеки, който търгува по посоката на пазара има някой, който търгува срещу нея“, казва професор Том Херонимус от University of Illinois

„За дадено ценово ниво могат да бъдат сключени много голям брой фючърсни и деривативни договори. На теория ограничение няма“, казва професор Скот Ървин. „Това е друг начин да кажем, че не е задължително паричните потоци, без значение колко големи са те, да оказват влияние върху цената на дадена суровина в определен момент.“

„За да окажат влияние върху цените на кешовия пазар, инвеститорите трябва купят количества от суровината и да ги задържат извън пазара“, допълва той.

Най-влиятелният регулаторен орган в сектора, американската комисия за търговия с фючърси за суровини, има по-прагматичен подход. Брат Чилтън е един от петимата й членове с право на глас. Той приема ръста на цените през 2008 г. като изходна точка - „200 млрд. долара спекулативен капитал заля пазара, институционални фондове, хедж фондове, пенсионни фондове. Цените бяха извънредно високи. Сега обаче има повече спекулативни позиции, от колкото през 2008 г. - сега имаме рекорден брой спекулативни позиции.“

„Някои хора твърдят, че наблюдаваме цени, които нямат връзка с реалното търсене и предлагане, например при захарта, памука, какаото и кафето. Не съм икономист и не мога да кажа какъв процент от това се дължи на спекулации, но лесно може да се намери доказателство, че спекулациите имат ефект“, казва Чилтън.

Хайди Чоу от WDM призовава към по строги регулации върху спекулациите с храни. „Ние искаме всички сделки с деривативи да се извършват на прозрачни публични борси, а не „под тезгяха“, където банките сключват частни сделки, детайлите за които остават скрити. Искаме такова ограничаване на позициите, че хедж фондовете и инвестиционните банки да не могат да спекулират прекомерно“, казва Чоу.

Следващият четвъртък американската комисия за търговия с фючърси за суровини се очаква да гласува ограничаване на спекулативните позиции до 10%.