Какво е скрито зад усмивките - какви са ходовете на Меркел и Саркози

За много от критиците на тези действия, особено за доскорошния президент на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, въвличането на частните кредитори в отписването на дългове е уплашило силно пазарите по отношение на всичкия дълг на страни от еврозоната.

Франция и Германия не биха си признали, че миналата година са направили грешка. Поглеждайки в последните споразумения между двете страни обаче можем лесно да разберем, че те имат задни мисли, пише The Economist.

Париж е съгласен с искането на Берлин за дори още по големи „автоматични“ санкции, Германия пък в замяна ще „омекоти“ изискванията при участие на частните кредитори в преструктурирането на държавни дългове.

Ангажиментите на частния сектор са залегнали в договора за създаване на механизма за стабилност, който обаче още не е ратифициран. Меркел е категорична, че окончателният текст трябва да гарантира, че еврозоната ще действа в сътрудничество с Международния валутен фонд при определяне на това дали една страна има нужда от преструктуриране на дълговете си.

Целта на този ход е да стане ясно, че дългът на държавите от еврозоната не е по-рисков от този на останалите страни. Сред причините да се търси подобен ефект е намерението за официализиране на механизма за стабилност.

За разлика от него, сегашният фонд (ЕФФС) е базиран на национални гаранции, докато в механизма за стабилност ще има внесен капитал от отделните страни. Това би трябвало да го направи по-устойчив срещу натиск от страна на пазарите. Причината е, че в моменти на стрес единствено ангажиментите на частния сектор не биха били достатъчни за връщане на спокойствието на пазара.

Наред с отдалечаването от договореното преди година, Меркел и Саркози са стигнали до още сделки. Германия, малко или много, се е отказала от дългогодишните си искания страните, които не спазват фискалните правила, да бъдат изправяни пред Съда на Европейския съюз.

В новото споразумение налагането на правни последствия ще бъде в прерогативите на националните съдилища, тъй като се очаква така наречените златни бюджетни правила да бъдат записани в нормативните бази на страните, които ще приемат новите изисквания.

Така, вместо да проверява дали всяка държава спазва правилата, Съдът на ЕС ще има за задача единствено да гарантира, че златните правила отговарят на изискванията на договорите за ЕС.

В замяна на това Саркози пък се отказва от битката си за създаване на общи облигации на еврозоната. Френският президент буквално погали ушите на Меркел с изказването си, че би било смешна идея дългът да стане общ и на Франция и Германия да се налага да покриват задължения на други, без да имат право на контрол.

При всички случаи за Саркози има и друга победа, свързана със стремежа му към по-голяма оперативност на управлението на страните от еврозоната: той издейства от Меркел ангажимент за срещи на лидерите на 17-те страни веднъж месечно - доста повече от досегашните 2 годишно.

Все още не е ясно дали дори сделка, постигната между Франция и Германия ще може да бъде заложена без промени в договорите за ЕС. А такива биха отнели много време.

Очаквайте интересна среща на върха в края на тази седмица.