Какво е скрито зад усмивките - какви са ходовете на Меркел и Саркози

Ангела Меркел и Никола Саркози извървяха дълъг път, откакто за пръв път се заговори за промяна на договорите за създаване на Европейския съюз преди година. Тогава, след среща между двамата се стигна до компромис, съдържащ в себе си обещание за разрешаването на европейската дългова криза.

Тази сделка предвиждаше по-строг контрол върху националните бюджети и икономическите политики на отделните страни, както и бързи поправки по договорите на ЕС. Тогава мнозина смятаха, че промени в договорите не са нужни, но подкрепиха вижданията на Меркел, пише The Economist.

Звучи познато? Причината е, че година по-късно тандемът Меркози, както напоследък са известни лидерите на Франция и Германия, отново натиска за затягане на контрола върху националните бюджети и призовава за ревизия на договорите.

На вчерашната си среща в Париж лидерите на двете водещи страни в еврозоната бяха категорични, че ще поведат валутния съюз по пътя към по-строгите правила, за да се гарантира, че няма да се стига до подобни кризи занапред.

Очаква се утре те да предложат промени в договорите на ЕС, като категоричната позиция е, че ако те няма да бъдат одобрени от всички 27-страни в съюза, ще има промени само на правилата на играта в еврозоната. Това би поставило въпроса за изолиране на Великобритания и останалите 10 държави, които все още не са част от валутния съюз.

В настоящия момент подкрепата за промени в договорите не е по-голяма, отколкото беше преди година. Това се отнася дори до страните от еврозоната. На започващата в четвъртък среща на върха в ЕС обаче ще трябва да се случи нещо, най-малкото защото Меркел настоява за това.

По много въпроси новите предложения обезсмислят сделката от миналата година, която според мнозина е довела до изостряне на кризата. След нея се наложи спасяването на Ирландия и Португалия, Гърция получи втори спасителен пакет, а напрежението се пренесе към Италия и Испания. Последваха и политически промени в Италия, Испания и Гърция.

Преди година, при сделката между Меркел и Саркози, Германия се отказа от предложенията си за повече „автоматични“ санкции за страните, които нарушават заложените цели за държавен дълг и бюджетен дефицит. Тогава Франция настоя за запазването на по-голяма самостоятелност от отделните страни по този въпрос.

В замяна Саркози се съгласи на минимална промяна на договорите, за да се създаде временен спасителен механизъм, станал известен като Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който в последствие се превърна в постоянен инструмент с името Европейски механизъм за стабилност.

Едно от тогавашните предложения - устойчиво нарушаващите правилата на играта да загубят правото си на глас в ЕС, отпадна. Второто обаче, насочено към „адекватното участие“ на частните кредитори в преструктурирането на дългове, остана.

Първоначалните намерения бяха отписването на дългове да засегне само облигации, емитирани след 2013 година, когато механизмът за стабилност трябваше вече да действа. През тази година обаче еврозоната на два пъти принуди облигационерите да понесат големи загуби от вече съществуващ гръцки дълг.