Пет капана пред спасителите на еврото

С по-строгите критерии за стабилност страните от зоната вече имат предимство в това отношение. Въпросът е дали това е достатъчно, за да подтикне Драги към по-силна намеса от страна на централната банка. Първите сигнали са по-скоро положителни.

Драги изрично похвали постигнатия компромис. "Това е много добър резултат за еврозоната. Това е основа за бюджетен пакт с повече дисциплина в икономическите политики на страните членки“, заяви президентът на ЕЦБ.

Какво ще излезе от всичко това, предстои да видим.

Два спасителни фонда едновременно може да объркат инвеститорите

Предвижда се двата спасителни парашута EFSF и ESM да работят паралелно в продължение на една година. ESM трябва да има кредитен обем в размер на 500 милиарда евро. През март 2012 г. страните от еврозоната ще проверят още веднъж дали тази сума е достатъчна.

За разлика от EFSF, той трябва да има твърд праг на отговорност в размер на 80 млрд. евро, което прави по-лесно увеличаването на финансовата мощ чрез ливъридж инструменти.

Освен това ESM ще може да бъде задействан по-лесно от предшественика си. Вместо нужното единодушие при EFSF, при ESM в случай на нужда е достатъчно и квалифицирано мнозинство от 85%, за да бъдат разблокирани средства от фонда. По този начин обаче големите страни Германия, Франция и Италия получават практически правото на вето, защото държат повече от 15% от дяловете в ESM.

Паралелно с въвеждането на ESM трябва да бъдат одобрени и задължителните правила в случай на възникване на отказ от частни кредитори. Бъдещите еврооблигации ще съдържат стандартизирани клаузи за колективно действие (САС), които регулират финансовите затруднения при отказ за взимания на кредиторите.

По този начин обаче възниква нов проблем. Сега издаваните облигации не съдържат подобни клаузи. По съдебни причини те не могат просто да бъдат преобразувани. Делът на новите облигации с САС трябва да бъде увеличаван постепенно през годините.

Така обаче възниква де факто двукласова система на еврооблигации. От една страна са новите облигации с клаузи за „подстригване на дълга“, а от друга страна – старите облигации без такива клаузи. Това може да доведе до различни рискове и да причини объркване на инвеститорите.