Прекаленото богатство е заплаха за норвежката икономика

„Нивото на разходите в Норвегия е нашето предизвикателство“, категоричен е Ян Арве Хауган, главен изпълнителен директор на Kvaerner. „Високото качество не е в състояние да преодолее тази ценова разлика“, обяснява той, добавяйки, че цените на компанията са с между 7% и 15% по-високи от тези на конкурентите.

Нискотарифната авиокомпания Norwegian Air Shuttle заплаши да се регистрира в Тайланд и да оперира в Европа с азиатски екипаж, защото по думите ѝ не успява да насмогне на скандинавските разходи.

Проблемите на Норвегия не са уникални: случващият се веднъж на 150 години бум в добивната индустрия в Австралия също деформира икономиката, водейки до повишаване на заплащането, подхранване на имиграцията и намаляване на работната седмица до 30-годишно дъно, докато благосъстоянието нараства.

Все още обаче австралийците работят с 19% повече време от норвежците, сочат оценки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. А петролният сектор в Норвегия осигурява около една пета от брутния вътрешен продукт на страната, или 3 пъти повече, отколкото добивната индустрия в Австралия, при това осигурявайки около една четвърт от държавните приходи.

Според бизнес асоциации работното време трябва да бъде удължено чрез правителствени стимули, а социалните помощи, особено по отношение на напускащите доброволно работните си позиции, трябва да бъдат намалени. Макар че политическите партии в Норвегия са съгласни по принцип с това схващане, темата съвсем не е на първите места в дневния ред особено преди изборите през септември.

Норвегия използва имиграцията като мярка за запълване на празнините, но това само прикрива проблема, твърдят от централната банка на страната. „На глава от населението днес не произвеждаме повече стойност, отколкото преди 5 години“, заяви наскоро в реч нейният управител Йойстейн Олсен.

Норвегия, чието население е около 5 млн. души, привлича ежегодно около 50 000 имигранти, но производителността не се подобрява. „Привличаме погрешният тип имигранти“, смята Даг Аарнес, икономист в Конфедерацията на норвежките предприятия. „Не сме особено конкурентни при привличането на квалифицирани работници, особено инженери“, добави той.

Разпределението на приблизително еднаквото заплащане в Норвегия осигурява на нискоквалифицираните работници доста над средното възнаграждение за Европа, но за висококвалифицираните то е равно или дори малко по-ниско от международните стандарти.

От централната банка прогнозират, че заплащането ще нараства приблизително 2 пъти по-бързо от БВП в продължение на няколко години, докато подобряването на производителността ще следва това на икономическия растеж. С бюджетен излишък от около 12% от БВП Норвегия може да си позволи нещо подобно сега, но ако не свие социалните помощи по примера на съседна Швеция от 90-те години на ХХ век, излишъкът ще се стопи.

Обаче щедрите социални помощи, добрият баланс между работа и свободно време и ограниченото неравенство в заплащането са отдавнашни елементи от социалния модел, високо ценен от мнозина норвежци, така че каквато и да било промяна ще бъде постигната трудно. „Мисля, че е налице политическо признание за това, така че съм сравнително оптимистично настроен“, отбеляза Аарнес. „Но няма надвиснала криза, така че ще отнеме време“, добави той.