Може ли ЕЦБ да се трансформира в система от регионални централни банки?

Как да поправим системата?

Правилното лекарство е да преустроим ЕЦБ по примера на Федералната резервна система на САЩ. Регионалните федерални банки не обхващат само един щат, а много от тях. Федералната резервна система на САЩ е съставена от 12 регионални федерални банки.

Наистина възникват проблеми в платежните баланси и различия в конкурентоспособността между регионалните територии на Фед, но те не се влияят от желанията на политиците и от местното законодателство. Регионалните банки нямат почти никаква връзка с финансирането на отделните щати. Спасяване на регионална федерална банка също не се допуска.

Проф. Майкъл Бърда предлага по подобен начин да се раздели и територията на Европа, като се обособят пет региона, които биха могли да се управляват от пет регионални централни банки – източен, западен, северен, южен и централен.

Преначертаването на картата на ЕЦБ включва разделянето на териториите на по-големите страни на няколко по-малки части. Това ще помогне да се възстанови неутралната и независимата парична и кредитна политика.

Броят на членовете на Управителния съвет, които ще представляват съответния регион, могат да бъдат избирани на база дела на населението на страните или размерът на БВП. Управителните органи на новата ЕЦБ могат да получат одобрението на Европейския парламент, след като са предложени от местни власти.

Вместо да бъдат наказвани, по-малките страни биха могли да спечелят повече в сравнение с това, което биха спечелили по-големите държави. Промени може да има и в системата TARGET-2. Те също могат да се базират на броя на населението или на дела на БВП на съответната държава.

Чрез елиминирането на влиянието на националната парична политика може да се увеличи ефективността и функционалността на паричния съюз. Една неутрална рамка, основана на пазарните принципи, за определяне на достъпа на частните банки до кредит, отпускан им от централните, ще бъде от съществено значение за функционирането на банковия съюз.

Суровите правила на ЕЦБ за рефинансирането на банките, базирани на тяхната кредитоспособност, ще принуди страните-членки да бъдат по-дисциплинирани. Дългосрочните рефинансиращи операции на централните банки в помощ на частните ще останат в миналото.

Следващата стъпка по пътя на интеграцията в Европа ще бъде най-трудната. Това ще изисква дори по-голяма отдаденост към паричния съюз, т.е. това ще бъде истинско предизвикателство. И все пак, осигуряването на устойчиво бъдеще на истински независимата и неутрална парична политика (и същевременно да не противоречи на целта на ЕЦБ в дългосрочен план - ценовата стабилност) е абсолютно необходимо. Без целенасочени действия за деполитизиране на паричната политика е малко вероятно, че еврото в сегашната му форма ще бъде в състояние да издържи на макроикономическите шокове през идните години.