Фабриката на бъдещето

Като редица други държави Великобритания също е преминала през период на деиндустриализация. Броят на заетите в промишления сектор е намалял 3 пъти от 60-те години досега, а делът на промишленото производство в икономиката – 2 пъти в сравнение с 1990 г.

Световните тенденции са правителствата да стимулират вътрешната индустрия в търсене на по-голямо производство. Проблемът обаче е, че по-голямата част от днешните управляващи не са наясно как работи модерната промишленост, да не говорим за нейната технологична еволюция. Това показва публикувано на 30 октомври във Великобритания изследване, цитирано от The Economist.

Определението за промишлено производство е физическото превръщане на суровини в различни продукти. С времето обаче промишлените предприятия разшириха дейността си и в момента голяма част приходите им идва от дейности, квалифицирани като услуги. Спектърът на тези услуги е толкова широк, колкото са и дяловете в промишлеността.

Автомобилната компания Rolls-Royce, например, осигурява половината от приходите си от услуги, като това да предоставя под наем самолетни двигатели на авиокомпаниите на принципа „power-by-the-hour”. ARM, производител на интегрални схеми и чипове за повечето смартфони, няма собствена фабрика, а лицензира набор от компании, които да произвеждат продуктите ѝ.

В бъдеще повече продукти ще бъдат свързани с различни услуги. В частите ще бъдат вграждани сензори, които да дават инофрмация за състоянието на дадения елемент и дали той има нужда от поправка. Преработването ще се превърне в обичайна практика за компаниите, които ще трябва да подхождат по-отговорно към това как изразходват ресурсите си и как натоварват потенциала си. „Занапред компаниите няма да могат да си позволяват да изхвърлят каквото и да било“, каза сър Ричар Лапторн, предприемач, който ръководеше двугодишното изследване.

Проучването се вглежда и в изтеглянето на задграничния бизнес на домашната сцена. С повишаването на заплатите и влиянието, което технологиите оказват върху производството, за компаниите би било по-изгодно да развиват дейността си на своя територия. Въпреки че данните не показват значителни резултати в тази насока във Великобритания, изследването заключава, че ако бъдат създадени подходящи за бизнеса условия на Острова, които да могат да се противопоставят на държавите с по-нисък стандарт, такъв тип изтегляне ще се случи.

Най-съществените промени в промишлеността обаче ще са в резултат на техническия прогрес. Компютризираните модели и симулации костват по-малко време и ресурси за пласирането на нови блага на пазара, а високотехнологичните роботи правят автоматизацията по-евтина и гъвкава. Нови материали, като наночастици, ще подобрят качеството на продуктите неимоверно, докато иновативни начини за производство, като 3D принтиране, вече се използват от компаниите.

Много от новите технологии ще лишат служители от работните им места в промишления сектор. Въпреки това, в по-общ план, бъдещата промишленост и свързаните с нея услуги биха могли да подпомогнат цялостната заетост. Осъзнаването на тази взаимовръзка ще се окаже ключово за всяко управление, което иска да поощри индустрията.

Едни от големите предизвикателства пред производителите са образованието и обучението. В момента едва една четвърт от завършилите инженерни и технологични специалности започват работа в промишлеността в първите шест месеца след дипломирането си. А изискванията за професионални умения в промишления сектор ще стават все по-високи и предприятията ще трябва да се заемат с обучаването на бъдещите служители. Законите на търсене и предлагане ще вдигнат цената, която производителите трябва да платят, за да привлекат нужните им за нова индустриална революция умения и талант.