fallback

Грийнспан: Разходите за сметка на дефицита са схема за конфискуване на богатство

Златото стои на пътя на този коварен процес и затова беше премахнат неговият стандарт, пише икономистът през далечната 1966 г.

15:14 | 05.04.15 г. 42
Автор - снимка
Създател

Има едно нещо, което обединява привържениците на държавното планиране и контрола, независимо от техните възгледи и убеждения, и това е тяхната почти истерична враждебност към златния стандарт, пише Zero Hedge, цитирайки труд на американския икономист и бивш председател на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан, публикуван през 1966 г.

Изглежда те разбират, може би по-добре дори и от много от защитниците на принципа на ненамеса, че златото и икономическата свобода са неразделни, че и двете са предпоставка за другото и взаимно се налагат, че златният стандарт е инструмент на принципа на ненамеса.

За да разберем източника на тяхната враждебност, първо трябва да разберем специфичната роля на златото в свободното общество.

Парите са общият знаменател на всички икономически трансакции. Те са тази стока, която служи като средство за размяна и се приема от всички участници на пазара в замяна на техните стоки или услуги, следователно могат да бъдат използвани и като стандарт за пазарната стойност, както и като средство за съхранение на стойност.

Наличието на такава стока е предпоставка за разделението на една трудова икономика. Ако хората не притежаваха някаква стока с номинална стойност, която да бъде универсално разпознавана като пари, те щяха да бъдат принудени да прибегнат до бартерна система или да живеят в самодостатъчни ферми, лишавайки се от неоценимите предимства на специализацията. Ако хората нямаха средство, чрез което да съхраняват стойност, тоест да спестяват, нито дългосрочното планиране, нито размяната щяха да бъдат възможни.

Средството за размяна, което ще бъде приемано от всички участници в икономиката, не бива избирано на произволен принцип. Първо, средството за размяна трябва да бъде трайно. В едно примитивно общество с оскъдно богатство пшеницата може да се бъде достатъчно трайна, за да служи като средство за размяна, тъй като всяка размяна ще се извършва единствено по време и непосредствено преди или след прибирането на реколтата, неоставяйки излишна стойност за съхранение.

Там, където факторът съхранение на стойност обаче има значение, като в по-богатите и цивилизовани общества, средството за размяна трябва да бъде трайна стока, най-често метал. Металите биват избирани най-често, защото са хомогенни и делими – всяка единица е същата като останалите и може да бъде смесена или оформена във всякакво количество. Скъпоценните камъни например нито са хомогенни, нито делими.

По-важното обаче е стоката, която ще изпълнява ролята на средство за размяна, да бъде луксозна. Човешкият стремеж към скъпоценности е неизчерпаем, следователно скъпоценните стоки винаги са търсени и винаги ще бъдат приемани. Житото е скъпоценно в слабо развитите цивилизации, но не и в богатите общества. Цигарите по принцип не биха могли да служат като пари, но изпълняват тази роля в Европа след Втората световна война.

Понятието „луксозна стока“ съдържа в себе си характеристиките оскъдица и висока стойност. Високата стойност прави стоката лесно преносима – например една унция злато се равнява на половин тон чугун.

В ранните етапи на една развиваща се парична икономика могат да бъдат използвани различни средства за размяна, тъй като редица стоки отговарят на споменатите изисквания. Въпреки това с течение на времето една от тях ще измести останалите, превръщайки се в най-широкоразпространената и приемана.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 20:55 | 13.09.22 г.
fallback