fallback

Съюзът на капиталовите пазари - новата инициатива на Европа

Новият проект цели увеличаването и подобряването на инвестиционните канали в Европейския съюз

16:00 | 29.07.15 г. 2

Европа се справя добре с парите, но не и когато трябва да ги разпредели в 28-те страни членки сред компании, които се нуждаят от капитал, за да се разраснат, коментира Politico.

Затова беше предложена идеята за Съюз на капиталовите пазари – галантна, но сложна инициатива на Европейската комисия (ЕК), която цели увеличаването и подобряването на инвестиционните канали в Европейския съюз (ЕС).

Ако в ядрото на програмата на Комисията под управлението на председателя Жан-Клод Юнкер стоят заетостта и растежа – стимулирани от инвестиционен пакет за 315 млрд. евро, Съюзът на капиталовите пазари е цялостно преобразуване на капиталовите канали на ЕС, целящ да гарантира, че парите могат да преминават бързо и цялостно през икономиката, особено през малки и средни предприятия.

Еврокомисарят по финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари Джонатан Хил – представител на британските консерватори, е лидер на проекта и ще разкрие плана за действие през септември след лятната ваканция на Брюксел. Какво обаче представлява новият съюз?

Най-просто казано, според Хил Съюзът на капиталовите пазари „свързва спестяванията с растежа в Европа“.

Като част от европейската култура, банковото кредитиране е най-популярната форма на финансиране в Европа. Банковото кредитиране работи добре освен в случаите, когато банковият сектор се свие, както се случва през последните години след финансовата криза, а кредитирането в цялата икономика пресъхва.

Алтернативата на банковите заеми е небанковото кредитиране (критиците го определят като „банкиране в сянка“), което позволява на венчър капиталистите, фондовете за частен капитал, ангелите инвеститори или груповото финансиране (crowdfunding) да инжектират пари в дружествата.

Банковото финансиране е надеждно и безопасно, но пък небанковото е по-привлекателно и потенциално по-рисково, но и по-бързо. Съюзът на капиталовите пазари цели да гарантира, че и двете опции са на разположение в ЕС. Двата вида финансиране съществуват, за да се допълват, твърдят създателите на проекта.

Тук идва въпросът за превръщането на Европа в единен пазар за капитал, премахвайки националните граници, които спират инвестиционните пари да се влеят от Германия през Обединеното кралство до България например. Хил припомня, че свободното движение на капитал е – заедно с това на стоките, услугите и хората, една от четирите основни свободи на европейската икономика.

В ЕС има 28 вида различно законодателство по отношение на данъците, дружествата и несъстоятелността, при които международните инвестиции трябва да работят. Има много примери как това спъва капитала, който се опитва да премине през Европа.

Несъответствията между националните закони в Европа по обявяването на несъстоятелност са най-осезаемото препятствие за новия съюз. Какво се случва ако инвеститор в Обединеното кралство има пари в компания в Германия, която обяви фалит?

Съюзът на капиталовите пазари е „всъщност много амбициозен и сложен, и вероятно много дълъг, проект, защото обхваща промени в законодателството в няколко части от зоната“, заяви президентът на Европейската централна банка Марио Драги наскоро.

Джей Уесрук, почетен директор на International Insolvency Institute, обяснява колко различни са тенденциите в ЕС. „Британците винаги са били по-склонни да спасят длъжник в беда.“, казва Уестрбук. „Германците са много по-стриктни. Има голям дисбаланс в полза на идеята, че „управителите на тази компания са се издънили, те са губещите, вероятно са направили някаква измама, компанията трябва да банкрутира и да се изплати на кредиторите възможно най-добре, а управлението да се скрие в някой манастир“, така да се каже. А имаме и френският закон, който е някъде по средата, но се фокусира най-вече върху защитата на служителите и работните места“.

Перспективата пред европейските ценни книжа се натъква на още едно препятствие: хармонизацията. Сроковете на секюритизирането на ипотеките, например, е различно в държавите и може да бъде от шест месеца до няколко години.

Налице е и въпросът за вида малки и средни предприятия, които Европа иска да развие – дали това ще са производители на обувки, технологични компании или за производство на цимент например. Всички те са малки и средни предприятия, които имат различни финансови изисквания, различни рискове и различен шанс за получаване на банков кредит – вида капиталова инвестиция, която Европа предпочита.

Националните интереси също играят голяма роля в оформянето на Съюза на капиталовите пазари. Финансовите министри на Германия и Франция, Волфганг Шойбле и Мишел Сапен, изпратиха съвместно писмо до Хил през юли, в което като цяло казват, че не искат копиране на икономическия модел на САЩ.

„Настоящият финансов облик на Европа е изграден от различни икономически условия, правни рамки и културни корени и затова ще трябва да намерим специфично европейско решение и да се въздържаме от безцеремонно възпроизвеждане на американската финансова система“, казват двамата най-силни финансови министри на еврозоната.

Засега Хил успява да убеди всяка страна - от венчър капиталистите до големите инвестиционни банки, че проектът е създаден специално за тях.

Съществуват обаче и скептици на проекта. Някои независими лобисти виждат несъответствия между целите на Хил и предложените мерки: мерките промотират повече пазарно базираното банкиране, а не пазарите на облигации или акции.

"Идеята, че Европа разчита прекалено много на банкирането - не съм сигурна на какво се базира това", казва Фредерик Хач, ръководител на отдела за политически анализи към Finance Watch, мозъчен тръст в Брюксел. "По-важното е, че сериозно да разчиташ на нещо не е също като това да разчиташ прекалено много. Това не е причина за промяна на модела.

Насърчаването на европейските компании да търсят инвестиции чрез т.нар. банки в сянка е хубаво, но се нуждае от паралелни регулации. Небанковото кредитиране може да бъде по-нестабилно в моменти на криза. "Това, от което се нуждаем не е повече финансиране като цяло, а от финансиране, което не се отдръпва бързо в стресови моменти", казва Хач.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:05 | 14.09.22 г.
fallback