Дългосрочните облигации за тази година достигнаха рекордните 253 млрд. долара

Международните компании и правителствата в цял свят издават дългосрочни дългове за рекордни суми, след като инвеститорите смятат, че ниският растеж и инфлацията ще се задържат за десетилетия напред, коментира The Financial Times.

Благодарение на изключително ниските лихвени проценти на международните капиталови пазари, както и на сериозното търсене на инвестиционни активи, държавните и корпоративни кредитополучатели са издали дългосрочни облигации за безпрецедентната сума от 253 млрд. долара само до момента през тази година.

Това е значителен скок спрямо сумата от 188 млрд. долара за същия период през миналата година, сочи изследване на компанията за финансови данни Dealogic.

Популярността на дългосрочните заеми предполага, че според инвеститорите растежът на световната икономика ще остане в застой въпреки очакванията, че централните банки в развиващия се свят са готови да повишат лихвените проценти заради признаците за заздравяване на икономиките им.

Пазарите обаче не изглеждат толкова убедени. През юли Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за растежа на световната икономика за 2015 г. от 3,5% до 3,3% макар да потвърди, че забързването на икономическата активност, включително по-ниските цени на горивата и подобряващите се условия на пазара на труда, остава непокътнато.

„Кредитополучателите издават дългосрочни облигации, тъй като доходността е много ниска, а тя е много ниска, тъй като пазарът образува цените в среда на продължителен нисък растеж и ниска инфлация“, казва Алберто Гало, ръководител на европейския отдел за макрокредити в RBS.

„Вземете компаниите. Ако те вярват, че икономическите перспективи са позитивни и пазарите са изкривени, те може и да се възползват от евтиното кредитиране и да използват парите за инвестиции. Но не това се случва. Те издават дългове и използват парите, за да изкупуват обратно акции“, добавя Гало.

Дългосрочният дълг се отличава с по-висока чувствителност към промените на лихвените проценти, което означава, че повишаването им може да доведе до пропорционално по-високи движения на цените, отразявайки се негативно на инвеститорите. Затова предстоящите повишения на лихвените проценти намаляват привлекателността на дългосрочните облигации. Ценните книжа с матуритет от 30 години или повече обикновено са запазена територия на кредитополучатели с висок рейтинг като правителството на Обединеното кралство, British American Tobacco, Microsoft и Siemens.

Докато апетитът към сектора обаче нараства, по-рисковите кредитополучатели също успяват да се промъкнат в него. През април Мексико се превърна в първата страна в света, продала стогодишни облигации, деномирани в евро, на сравнително нисък лихвен процент от 4,2% с падеж 2115 г. въпреки обявяваните дефолти по дългове на страната в миналото.

Два месеца по-късно Petrobras, бразилската държавна петролна компания, преминаваща през корупционен скандал, също продаде стогодишни облигации за сумата от 2,5 млрд. долара.

Поддържането на ниски лихвени проценти в продължение на десетилетия позволява на правителствата и компаниите да отложат нуждите за рефинансиране на дълга и да запазят разходите за финансиране ниски, твърди министерството на финансите на Канада, която през миналата година издаде първите си 50-годишни ценни книжа.

„С доходност на дългосрочните инвестиции доста под историческата ѝ средна стойност, издаването на 50-годишни облигации се смята за тактическа стратегия на правителството, с която да поддържа дългосрочно финансиране на ниски цени“, заяви министерството на финансите.

Демографските промени също подкрепят популярността на дългосрочния дълг. Банките предлагат продажба на ултра дългосрочни дългове на застрахователни компании и анюитетни фирми, които се нуждаят от дългосрочни активи, за да покрият дългосрочните си задължения.

„Компаниите са наясно, че това няма да продължава вечно и се възползват от пазара докато могат“, казва Роджър Уеб от Aberdeen Asset Management. „От гледна точка на търсенето е ясно, че застаряващото население означава нарастване на задълженията, които трябва да бъдат покрити“.