FT: Саудитска Арабия ще емитира облигации за 27 млрд. долара до края на годината

Саудитска Арабия се връща на пазара на облигации и възнамерява да привлече 27 млрд. долара до края на годината, пише в свой материал Financial Times. 

Досега това е най-силният сигнал за натиска, който ниската цена на петрола оказва върху най-големия световен износител на „черно злато“, отбелязва изданието.

Банкери твърдят, че централната банка на кралството сондира търсенето за емисии облигации на стойност 5,3 млрд. долара месечно с падежи 5, 7 и 10 години, които да бъдат емитирани до края на годината.

Издаването на държавни ценни книжа би трябвало да намали процента на усвояване на задграничните активи Sama, които спаднаха до 672 млрд. долара през май. Програмата за държавни облигации отбелязва промяна в стратегията, след като продължителното понижение на цените на петрола взе своите жертви от саудитските финанси.

Фахад ал-Мубарак, управителят на валутната агенция на Саудитска Арабия, съобщи през юли, че Рияд вече е емитирал облигации за 4 млрд. долара - първата емисия суверенни дългови книжа от 2007 година насам. Новият план обаче представлява сериозно разширяване на тази програма, което според банкери може да продължи дори през 2016 г. предвид перспективите за цените на петрола.

Цените на петрола сорт Брент се сринаха от 115 долара за барел през юни миналата година до около 50 долара за барел тази седмица.

Спадът се ускори през ноември, когато членките на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) решиха да не свиват добива си. По този начин Саудитска Арабия се опита да защити пазарния си дял срещу конкуренти, като производителите на шистов петрол от САЩ.

Решението да понесе продължителен период на ниски цени обаче оказа силен натиск върху финансите на големите петролни износители, включително Саудитска Арабия, която балансира бюджета си при цена от 105 долара за барел петрол.

Кралството изтегли 65 млрд. долара от резервите си за покриване на държавните разходи, откакто започна спадът на цените на петрола.

Ако бъде потвърден, планът за финансиране чрез капиталовия пазар показва, че за Рияд е приоритет да запази равнището на бюджетните си разходи въпреки напрежението, породено от ниските цени на „черното злато“. 

Растежът на БВП в страната вероятно ще спадне от 3,5% през 2014 г. до 2,8% през настоящата. Растежът на БВП на секторите без петролния, който е ключов за създаването на работни места за все повечето безработни младежи, се очаква да отбележи забавяне от 5% до 4,7% в същата времева рамка.

Емитирането на държавни ценни книжа от правителството ще се превърне в пример за други частни компании и държавни дружества, които искат да вземат заеми от капиталовите пазари, разнообразявайки източниците си на финансиране извън банковата система, чиято ликвидност може да намалее заради по-ниските цени на петрола.