Саудитска Арабия със заеми за 4 млрд. долара заради ниската цена на петрола

Саудитска Арабия е взела заеми за 4 млрд. долара от местните пазари през последната година, продавайки за пръв път държавни ценни книжа от осем години насам. Стъпката е част от усилията на страната да поддържа високите нива на публичните разходи, докато цените на петрола спадат, коментира The Financical Times.

Фахад ал-Мубарак, управител на валутната агенция в Саудитска Арабия, заяви, че правителството ще използва комбинация от облигации и резерви, за да поддържа разходите и да покрие дефицита, който може да се окаже по-голям от очакваното.

„Очакваме повишаване на заемите“, е заявил той според икономическия ежедневник Al-Eqtisadiah през уикенда. Анализаторите оценяват дефицита да бъде около 130 млрд. долара през тази година. Правителството, което не е използвало капиталовия пазар от 2007 г. насам, се възползва от големите си валутни резерви, които достигнаха до 636 млрд. долара през миналия август, за да поддържа разходите за заплати, специални проекти и войната с Йемен. Резервите са намалели с 65 млрд. долара, откакто започна понижаването на цената на петрола.

Бонусните възнаграждения за държавните служители и военните, въведени от новия крал Салман бин Абдулазиз ал Суад, оказват допълнителен натиск върху държавната хазна. „Реалността, както и нуждите, разтърсват страната“, заявява Джон Сфакианакис, директор за Персийския залив във фондовия мениджър Ashmore.

Саудитска Арабия се нуждае цената на петрола да бъде около 105 долара за барел, за да може да задоволи планираните разходи, но оценките за средната цена на петрола през тази година са за около 58 долара на барел, казва още Сфакианакис. „Ако правителството продължи по старому и тегли пари по този начин, то ще изчерпи резервите си по-бързо от очакваното, до края 2018 г. или в началото на 2019 г.“, добавя той.

Издаването на държавни ценни книжа би трябвало да намали процента на усвояване на задграничните активи Sama, които спаднаха до 672 млрд. долара през май. Програмата за държавни облигации отбелязва промяна в стратегията, след като продължителното понижение на цените на петрола взе своите жертви от саудитските финанси.

Анализаторите първоначално имаха съмнения, че правителството ще отговори на финансовото предизвикателство със заеми докато търси начини да избегне опасното състояние на държавната хазна от късните години на миналия век, когато държавният дълг достигна до около 100% от брутния вътрешен продукт (БВП). Държавният дълг на страната спадна до 1,6% от БВП в края на 2014 г.

Според анализаторите обаче спадът в цената на петрола може да окаже по-дълбоко влияние от предполаганото. Растежът на БВП вероятно ще спадне от 3,5% през 2014 г. до 2,8% през настоящата. Растежът на БВП на секторите без петролния, който е ключов за създаването на работни места за все повечето безработни младежи, се очаква да отбележи спад от 5% до 4,7% в същата времева рамка.

Емитирането на държавни ценни книжа от правителството ще се превърне в пример за други частни компании и държавни дружества, които искат да вземат заеми от капиталовите пазари, разнообразявайки източниците си на финансиране извън банковата система, чиято ликвидност може да намалее заради по-ниските цени на петрола.

Реформите в дълговите капиталови пазари се превърнаха в приоритет за регулатора през тази година след отварянето на големия вътрешен пазар за чужди мениджъри на активи през миналия месец. Международният валутен фонд призовава правителството да намали разходите за заплати в публичния сектор и субсидиите, за да подобри фискалния баланс, но реформирането на заплащането за население, свикнало с държавната щедрост, може да доведе до потенциално негативно политическо влияние.

Имайки предвид размера на дефицита, Рияд може да избере да разшири програмата си за държавни облигации към международните пазари, за да позволи на местните институции да продължат да финансират вътрешния частен сектор.