Планът Юнкер стартира първите си проекти

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер обеща инвестиционният му план да вкара в икономиката на Европейския съюз (ЕС) 315 млрд. евро, припомня Bloomberg.

Месец след полученото одобрение от страните членки на ЕС и Европейския парламент (ЕП) стартират първите проекти по плана, а банките и националните органи за развитие се присъединяват към него, давайки на данъкоплатците и финансовите пазари първата възможност да видят програмата в действие и да преценят дали ще проработи.

„Инвестиционният план се оформя и започва да дава резултати“, заяви заместник-председателят на комисията Юрки Катайнен в интервю.

Инвестиционната програма бе създадена в подкрепа на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за да може тя да поема по-големи рискове при избора на проекти, които да финансира. Програмата таргетира и малки и средни бизнеси чрез сътрудничество с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), част от ЕИБ, фокусиран върху старт-ъп компаниите и по-малките фирми.

Финансовите пазари обаче не са убедени, че икономиката на ЕС ще получи особено голям тласък чрез програмата. Тъй като планът разчита на националните насърчителни банки и други власти, за да разшири и приложи целите си, не е ясно колко от новите пари ще бъдат вкарани в икономиката, казва Ерик Нилсен, глобален главен икономист в UniCredit Bank AG.

“Най-хубавото нещо на плана Юкер беше, че изкара на преден план проблема с публичните инвестиции и хората започнаха да мислят по този въпрос малко повече“, казва той, добавяйки, че е „относително скептичен“ за това дали планът ще доведе до значителен нов растеж.

Според ЕК обаче планът започва да оказва въздействие сега, когато може да достигне до конкретни проекти. Катайнен казва, че няма краен срок за кандидатстване за гаранции по заеми или техническа подкрепа, а поддръжниците на проектите няма нужда да преминават през национален посредник.

„Някои примери за проекти включват инвестиране във възобновяема енергия в Дания, модернизиране на завод за стомана в Италия, прилагане на нови технологии в завод за хартия във Финландия и създаване на инвестиционна платформа за повишаване на енергийната ефективност в домовете във Франция“, казва Катайнен. „Не само, че тези инвестиции подобряват нашите общества, но и създават стотици работни места за гражданите ни“.

Планът предвижда използването на 5 млрд. евро от ЕИБ заедно с 16 млрд. евро от гаранциите на ЕС. Предвижда се публичното финансиране да генерира мултиплициращ ефект в съотношение 15 към 1. Проектите трябва да включват най-малкото някакви частни инвестиции, за да се постигне максимална полза от публичните финанси.

Ядрото на инвестиционния план, Европейският фонд за стратегически инвестиции, трябва да бъде създаден и да работи през септември. Фондът ще предлага гаранции по проектите, така че ЕИБ да може да подкрепя проекти, които обикновено не биха се класирали заради риска си.

Като част от процеса на стартиране комисията и ЕИБ съгласуваха таблица за оценка на проектите, с която да се прецени дали те са подходящи за програмата.

Досега девет страни са поискали общо 42,6 млрд. евро чрез банките си за развитие в подкрепа на инвестиционния план. За да предизвика финансиране на малкия бизнес, ЕИФ е подписал гаранционни сделки с банки в Италия, Полша, Чехия, Германия, Дания, Белгия, Люксембург, Румъния, България, Франция, Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство.

ЕИБ предлага предварително финансиране на девет проекта, които се очаква да бъдат част от инвестиционния план, сочат данни, представени от комисията. Тези проекти предвиждат 1,3 млрд. евро чрез вноски на ЕИБ с общи разходи за 3,76 млрд. евро за шест от проектите, а разходите по останалите три проекта не се оповестени.