Каква е нуждата от бежанци в Източна Европа?

Чисти стаи и приказен зелен двор. Инвестицията в новата психиатрична клиника, дом за възрастни хора и дерматологично отделение в полския град Бидгошч е 19 млн. долара. Медицинският персонал обаче не достига. В резултат на това комплексът може да запълни само половината от 236-те легла, тъй като няма достатъчно медицински сестри и болногледачи, пише The Economist.

Недостигът на работна ръка е често срещан проблем в Източна Европа. Строителни, производствени и технологични фирми се борят да намерят достатъчно работници. Проблемът ще се изостря все повече, тъй като населението в региона бързо застарява, посочва изданието.

Същевременно източноевропейските правителства са сред най-гласовитите противници на плановете за преместване на бежанци в рамките на Европейския съюз (ЕС). Полша и Чехия се присъединиха към Унгария в отказа да настанят мигранти, много от които са млади и образовани. Това обаче няма никаква икономическа логика, посочва изданието.

Според изследване на консултантската компания ManpowerGroup две от всеки пет фирми в Полша се затрудняват да запълнят вакантните места. В Унгария почти половината от компаниите не успяват да намерят персонала, който им е необходим. В Чехия и Словакия съответно 18% и 28% от работодателите срещат подобни трудности, като делът им се увеличава през последните години, показват данните на консултантите.

Най-тежка е битката за персонал в ИТ сектора – недостигът на работна ръка в сферата на технологиите е навсякъде в Европа. Най-добрите са привлечени от Западна Европа и Америка заради по-доброто заплащане.

Полша може и да процъфтява като бек офис за европейския бизнес, но през 2014 г. страната се е нуждаела от повече от 50 хил. ИТ специалисти, отколкото е успяла да намери. В Словакия ИТ секторът, в който са заети около 50 хил. души, би могъл да се разшири с още 10 хил., ако имаше хора.

В Унгария пък има тежък недостиг на инженери. Въпреки че животът в Будапеща е по-евтин, отколкото в Берлин, много кадри с техническо образование се насочват към Германия, където заплащането е със 150% по-високо.

Недостигът на работна ръка все пак още не е спрял ръста на националните икономики. Очакванията са, че брутният вътрешен продукт (БВП) на Полша и Унгария ще се разшири със съответно 2,8% и 3,3% през тази година. Растежът обаче може да бъде много по-силен. БВП на човек от населението в двете страни през 2014 г. е по-малко от 68% от средния за ЕС. Трудови дефицити също така увеличат дефицита в пенсионната система и оставят дупки в публичните финанси, посочва изданието.

Източноевропейските държави не успяват да достигнат своя значителен потенциал. Словакия произвежда близо 1 милион автомобила годишно, най-много на глава от населението в света. През август например Jaguar Land Rover обяви плановете си да открие първия си континенталния европейски завод в близост до град Нитра, като инвестицията е за 1,4 млрд. евро. Местните доставчици следва да бъдат сред основните облагодетелствани, според проучване на консултантската компания PwC близо 80% от тях се оплакват от недостиг на работна ръка.

Публичният сектор също не се справя по-добре. В Полша медицинските сестри на 1 000 души население са само 5, докато в Германия са 13. От тях само 1% са под 25 години, а 29% ще се пенсионират до 2022 г. Средната възраст на лекарите специалисти пък е 55 години.

В Унгария кризата в здравната система е още по-тежка. Около 40% от лекарите са над 60-годишни. В повече от 200 медицински практики няма никакви лекари, особено в по-бедните източни и северни райони.

Не е реалистично да се очаква, че бежанци от близо и далеч ще могат да запълнят всички дупки на трудовия пазар мигновено, отбелязва изданието. Въпреки това има достатъчно доказателства, че сирийците - най-голямата единична група пристигащи мигранти, са сравнително добре образовани. Много от сирийските лекари са се обучавали в бившя Съветски съюз или държавите от източния блок. Само за няколко минути на жп гарата в Будапеща кореспондентът на изданието е говорил с адвокат, машинен инженер, агроинженер и учител по физика, които са владеели добър английски език, а много от тях са говорели и руски.

Дори и не толкова добре образованите бежанци биха могли да си намерят работа. Полското министерство на труда например е установило голям недостиг на работници в селското стопанство и в строителството. Полша вече е вносител на десетки хиляди сезонни работници от съседна Украйна. В Унгария пък се търсят непрекъснато дърводелци, продавач-консултанти, градинари и хлебари.

Заради застаряването на населението, ниската раждаемост и емиграцията работната ръка в региона ще продължи да намалява. Някои представители на източноевропейските правителства настояват, че могат да запълнят недостига на работна ръка с привличане на хора от съседни държави с близка култура. Това обаче може и да се окаже самозалъгване, тъй като населението на тези страни, включително България и Румъния, също бързо застарява.

Имиграционните критици са прави, че интегрирането на външни лица в страни с трудни езици и нестабилни публични услуги е трудно. Ползите обаче са очевидни, заключава изданието.

Темата за бежанската криза в Европа можете да проследите тук