Германската криза на идентичността

В продължение на седмици дебатът около бежанската криза в Германия се фокусира върху логистиката на настаняването и изхранването на хилядите, пристигащи на границата всеки ден, коментира POLITICO.

С очакваните над 1 млн. бежанци само през тази година най-важният въпрос е дали германците, както канцлерът Ангела Меркел продължава да настоява, могат да „се справят“.

С изясняването на дълбочината на предизвикателството, дискусията се измества от краткосрочните трудности към тема, която кара германците да изтръпват: идентичността.

В страна, която дълго време определяше гражданството въз основа на кръвта и етноса, малко въпроси са по-чувствителни от „кой е германец?“.

„Предпочитам да живея в общество, което загива, вместо в общество, което заради икономически и демографски спекулации, се смесва с чужди народи и остава младо“, написа миналия месец известният германски писател и драматург Бото Щраус за Der Spiegel в статия, озаглавена „Последният германец“. „Ограбени сме от суверенното ни право да бъдем в опозиция“.

Реакцията бе бърза. Литературните притурки към водещите германски вестници, възприемани за платформа на интелектуалните дебати в страната, разгромиха Щраус. Германската левица от дълго време свързва всеки афинитет към „германостта“ с идеологията на нацистите. Лявата медия Die Zeit нарече есето на Щраус „документ на лудостта“, заключавайки, че бележитият автор се е „самоунищожил“.

Силната реакция отрази чувствителността към темата на Щраус. Опасенията вляво са, че критиката на Щраус ще резонира, тъй като германците все повече се страхуват, че ще бъдат погълнати от голямо, предимно мюсюлманско население.

Само преди няколко седмици огромно мнозинство от германците изразиха оптимизъм за сделката на страната по отношение на бежанската криза. Проучванията сочат, че германците стават все по-скептични. Малко повече казват, че са „уплашени“. Около една трета твърдят, че имат опасения, че големият брой чужденци са заплаха за германските „обществени и културни ценности“, сочи проучване на обществената телевизия ZDF, публикувано миналия месец.

Дебатът за идентичността в Германия прониква от години, докато страната се бори да се примири с паралелните предизвикателства, наложени от имиграцията и застаряващото население. Дискусията обаче до голяма степен се провежда извън политическия мейнстрийм на Германия.

Центристките партии, включително християндемократите на Меркел и социалдемократите, избягват темата заради експлозивния ѝ потенциал, фокусирайки се вместо това върху задължението на страната да помогне на нуждаещите се.

„В Германия дебатът е за идентичността без етикета „германец“, казва Йозеф Янинг, един от директорите на European Council on Foreign Relations в Берлин. „Хората се страхуват да попитат кой е „германец“.

Въпросът намира изражение в групи като Pegida, масово антиислямско движение, или в популистката партия Алтернатива за Германия. И двете са обвинени, че флиртуват с крайнодесни стереотипи. Това често означава смърт в германския политически небосклон, но от началото на бежанската криза и двете партии явно се възраждат.