fallback

Наистина ли 2008 г. отново се повтаря?

Джордж Сорос заяви, че сегашната среда му напомня на 2008 г. Дали това обаче наистина е така?

08:05 | 15.01.16 г. 46

Историята на Джордж Сорос е достатъчно впечатляваща, особено по макроикономическите въпроси, за да си струва да обърнем внимание, когато той удари алармата. Последното му предположение е, че сегашната среда му напомня на 2008 г., прелюдия на един от най-лошите мечи пазари в историята, коментира Economist. Репутацията на Джордж Озбърн, британският финансов министър, не е толкова голяма, но и той предупреди, че сегашната година може да е най-трудната за глобалната икономика от финансовата криза насам.

Фондовите пазари със сигурност сякаш действат така, че Сорос може да се окаже и прав. Китай спря търговията си с акции през два дни миналата седмица. Разпродажбите преминаха през Азия и Европа, като лондонският индекс FTSE 100 се понижи под 6000 пункта (в края на миналия век той бе на ниво от 6930 пункта – дотук с теорията, че акциите винаги се отплащат в дългосрочен план). Разпродаването се свежда до комбинация от опасения за забавящата се глобална икономика и геополитиката.

Така че наистина ли е отново 2008 г.? Основните анализатори не предвиждат рецесия (но те и никога не го правят). Световната банка намали прогнозата си за световния растеж за 2016 г. от 3,3% до 2,9% (въпреки че това все пак ще бъде по-добре от резултатите през 2015 г.).

Може би обаче трябва да се разгледа тенденцията на прогнозите, а не направо заявеното ниво. През януари 2009 г. централните банкери на Федералния резерв очакват растеж от 1,3 - 2% през годината. Това беше твърде оптимистично, но посоката поне бе правилна. Предишният диапазон на прогнозите (през октомври 2007 г.) бе за ръст между 1,7% и 2,5%. Понижаващите се цени на суровините и (през първите дни от новата година) намаляващата доходност по облигациите са знак, че инвеститорите изпитват опасения за растежа.

Със сигурност има знаци за слабост на производствения сектор. Американският показател на производството ISM е на ниво от 48,4 пункта, под ключовото ниво от 50 пункта. Дългосрочната картина сочи, че той е бил дори по-надолу от това ниво, без да показва рецесия, но понижение до под 45 пункта ще бъде доста надежден сигнал за спад. Индексът на китайското производство PMI е на същото ниво. Глобалната търговия също е мудна, нещо, което икономистите се мъчат да разберат.

От друга страна, секторът на услугите (засега най-голямата част от развитите икономики) е доста стабилен. Индексът ISM в САЩ през декември е на ниво от 55,3 пункта. Данните за ADP показват силен ръст на американската заетост през декември. А и не всички данни за производството са лоши.

Новите поръчки в Германия са се увеличили с 1,5% през ноември, второто поредно силно месечно повишение, което кара Андреас Рийс от Unicredit да твърди, че "широкоразпространеният песимизъм, особено на фондовите пазари, е силно преувеличен. Вместо допълнителни стръмни спадове на чуждестранното търсене към германските износители там сякаш има обрат".

Би било разумно да се мисли, че световният растеж все още е в застой, но вероятно ще се нуждае от някакъв спусък, за да потъне в рецесия. Геополитиката е една възможност. Иран тъкмо обвини Саудитска Арабия, че е бомбардирала посолството му в Йемен, а ако сунитско-шиитската прокси война се превърне в истинска, реална война, това със сигурност ще има силно влияние.

Но паралелът с 2008 г. може да бъде поддържан, само ако говорим за спукване на балон с дълг, а Сорос се фокусира най-вече на Китай. Факт е, че в момента наистина говорим по-скоро за Китай, а не за Европа или САЩ.

Има рязък ръст на съотношението между дълга и БВП на Китай – с 50 процентни пункта през последните четири години. Точно както при бума с ипотечните кредити в САЩ, рязък ръст на дълга предполага, че се дават заеми, без да се отделя достатъчно внимание на качеството на кредита и неправилното използване на ресурси. По общо мнение обаче Китай може да се справи с дългова криза. Държавният контрол на икономиката е много по-голям и правителството има резерви за трилиони долари, с които да спаси банките при нужда. Китайските банки освен това не са обвързани със западната финансова система така, както Lehman Brothers и Bear Sterns бяха. Заразата ще бъде ограничена.

Разбира се, този държавен контрол означава, че необслужваните кредити не се оценяват толкова бързо, колкото на Запад и че в резултат на това затруднените компании не излизат от бизнеса. Тези зомбита се задържат наоколо и затрудняват постигането на печалба от конкурентите (включително западните компании). Така че ефектът на зараза няма да бъде чрез финансовата система, а чрез корпоративната печалба.

Джон-Пол Смит от Ecstrat, изтъкната "мечка" в Китай, твърди, че "макар повечето промишлени предприятия да са реагирали на забавеното търсене рационално, намалявайки капиталовите разходи като процент от продажбите, то общото въздействие на техните действия изостря дефлационните тенденции в по-широката икономика, така че използването на капацитета в повечето предприятия все още се понижава, докато нивата на дълга се покачват".

Страхът е, че китайските власти, в отчаянието си да избегнат социални вълнения в резултат на безработица, ако бизнесите фалират, ще изберат вместо това да обезценят валутата. Юанът вече отслабна в отмерени темпове през 2016 г., инвеститорите реагираха с безпокойство, но истинският шок ще дойде от много по-голям спад. Реалният ефективен обменен курс на Китай в момента е 130 спрямо нивото на индекса от 100 през 2010 г.

Изтичане на капитал от Китай вече има, а спадовете на фондовите пазари вероятно ще доведат до по-големи изходящи потоци. Както посочва Смит, "агресивната намеса за вдигане на валутата чрез продажба на долара от валутните резерви ще затегне вътрешната ликвидност и следователно рискува да изостри същите тези условия, които са довели до изтичане на капитал на първо място, а това ще задейства порочен кръг".

Ако Китай обезценява валутата си, то другите азиатски страни ще се окажат под натиск да последват хода заради опасения, че ще изгубят конкурентната си позиция. Това ще засили притесненията около онези азиатски компании, които имат заеми в долари. Може да се появят и банкови проблеми в Азия.

Това е потенциално обезпокоителен сценарий. Дали 2008 г. е подходящ паралел е друг въпрос. Ако мечият вариант наистина се сбъдне, тогава това звучи по-скоро като 1998 г., когато се задейства кръг от азиатски обезценявания заради осъзнаването, че растежът е захранен от спекулации. Западните икономики успяха да преодолеят тази криза. Истинското опасение е, че развиващите се страни днес са много по-важни за световната икономика, отколкото тогава.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 04:31 | 14.09.22 г.
fallback