Щатският долар - регулатор на по-широкото пазарно поведение през 2016 г.

Основният определящ фактор през 2016 г. за разпределите на активи ще бъде посоката на американския долар. Има два възможни сценария, по които това може да се случи, коментира Financial Times.

Първо, ако прекомерен ръст на долара задуши най-голямата икономика в света, разликата в темпа на икономически растеж между САЩ и останалата част ще се затвори. Това очевидно е неблагоприятният сценарий.

При втория сценарий силата на долара не е твърде голяма и разширяването на САЩ се засилва, което предоставя пространство темпът на световния икономически растеж да се стабилизира или ускори. По този начин разликата между темпа на растеж се затваря не чрез слабост на американската икономика, а чрез световен подем.

Перспективата е изключително различна в зависимост от това кой сценарий реално се случи. Рисковите активи ще изпитват трудности при първия сценарий. При втория те ще се ускорят, потенциално довеждайки до евентуална промяна на водещата роля на активите на развитите пазари към тези на развиващите се.

Британското издание все пак смята, че вторият сценарий ще надделее – с по-благоприятен край на цикъла на американския долар, но взаимодействието на лихвените диференциали и оценката на долара в началото на 2016 г. ще бъдат критични за определянето на тона на пазара сред всички основни класове активи през годината.

Пътят на долара през 2015 г. приблизително проследи еволюцията на очакванията относно повишаването на лихвените проценти от Федералния резерв.

Придвижвайки се към първоначалните етапи на нормализирането на лихвите от Фед през 2016 г., би трябвало да очакваме допълнителна подкрепа за долара.

Как ще се отрази това зависи от баланса межди оценяването, очакванията за крайните лихвени проценти и пътя на затягането на политиката от Фед.

Само когато пътят и нивото на лихвените проценти бъдат приети от пазара можем да очакваме разликите в темпа на растеж между САЩ и останалата част от света, както и надценката на долара спрямо дългосрочните оценки за паритета на покупателната способност, да определят посоката на валутата.

Наскоро чувствителността на американския долар към диференциалите на доходността значително се увеличи. Това може би не е особено изненадващо, тъй като светът най-накрая започва да излиза от продължителната ера на нулеви лихвени проценти и разминаването на политиките между основните икономически блокове достига нови висоти.

В ранните етапи на нормализирането на политиката от Фед очакваме преоценяването на пътя на вдигане на лихвените проценти да подкрепи долара. Пазарът в момента оценява само две повишения общо за 2016 и 2017 г., като според изданието силата на американската местна икономика гарантира четири за година.

В крайна сметка краен лихвен процент от около 3,5% вместо около 2%, както в момента се оценява, ще предостави подкрепа на долара. Но дори да се даде възможност за този по-бърз темп на повишения, и по-висок краен лихвен процент, идващият цикъл на увеличаване на лихвите вероятно ще бъде по-плитък и по-дълъг от който и да е друг в най-новата история.

Очакванията са за допълнителен скромен ръст на щатския долар в началото на 2016 г., докато стартът на цикъла създава нова средна линия на разминаване на глобалната политика.

Доларът обаче е надценен в момента по повечето показатели и през годината изданието очаква оценъчните насрещни ветрове, както и по-скромната перспектива за по-добър растеж в други региони, да ограничат допълнителното поскъпване на долара.

Макар че широките оценки могат да спрат поскъпването на долара, завръщане към тази тенденция вероятно ще изисква затваряне на различния темп на растеж с останалата част на света.

От глобалната финансова криза насам световната икономика е подкрепяна от стабилно, но незабележително, разширяване на САЩ.

В резултат на това устояхме на кризата в еврозоната, сривът на износителите на суровини и по-късно на забавянето на търговията и производството, което се съсредоточава върху икономическото ребалансиране на Китай.

В някои отношения американската валута сега прави това, което трябва – да действа като естествена насока на растежа и политиката докато разликите в темпа на растеж не намалеят.

Казано по-просто – колкото по-дълго доларът остане силен, толкова повече 2016 г. ще прилича на 2015 г., но и колкото по-скоро доларът се стабилизира, толкова по-бързо ще видим възстановяване на настроенията и корекция на развиващите се икономики.