По-звучен шамар няма да има

И така – някои още не могат да осъзнаят, но европейският вариант на потопа на света стана реалност – Великобритания гласува и за това сама да си нанесе вреди. След месеци на жестока антиевропейска алергия Островът ще напусне Европейския съюз. 52% гласуваха за разрив с останалите европейски държави, само 48% видяха в рамките на ЕС едно бъдеще, което вече ще е невъзможно – при избирателна активност от 72%.

Така Великобритания ще се сбогува с европейската следвоенна история. Сега страната се нуждае и от ново правителство, защото Дейвид Камерън е несъвместим като ръководител на правителството и ще подаде оставка до края на октомври. Но Великобритания също така ще се нуждае от сериозна доза кураж, за да издържи на спада в икономиката. Островът ще плати независимостта си с икономически застой. Със сигурност вотът няма да се отрази положително на икономическия растеж, преките инвестиции, износа, а по този начин – и на работните места. 

Но губещи сме и аз, и вие. Европейският съюз ще загуби 20 на сто от икономическата си мощ, 13 на сто от служителите си, 10 на сто от войниците си. С един удар 31 на сто от пазарната капитализация на котираните в борсите на ЕС фирми изчезва. А за една нощ бюджетът на ЕС загуби третия си най-голям донор след Германия и Франция.

Но би било погрешно британските избиратели да се обвиняват в незрялост. Хората на острова не са по-тъпи от нас. Или да го кажем с думите на Курт Тухолски: „Хората разбират много неща по неверен начин, но чувстват повечето неща по правилен начин“.

Посланието на историческия референдум вече бе разчетено от мнозина – с днешния ЕС не може да се изгради държава. Не и такава, която да се обича, уважава и да бъде избирана. Ако политиците в Брюксел са си запазили разума, то това би трябвало да бъде най-силният алармен сигнал за тях. Време е за прозрение, което много от смелите пионери на европейския проект биха счели за неразумно - никъде днес хората не се чувстват по-далеч от Европа, отколкото в Брюксел.

Европейският съюз на институциите и бюрокрации, на задните стаички и неразгадаемите процедури не въплътява демократичните обединени европейски държави, за които някога мнозина мечтаехме. Брюксел се превърна в шифър на административната арогантност, не само за Великобритания. Европейската комисия, със своето изискано поведение, често е по-близко до феодализма, отколкото можем да си представим.

Прехвърлянето на суверенитета от националните държави към тази наднационална организация не се възприема от действителния суверен – народът, като някакъв прогрес, а по-скоро като арогантност. И като претенции за демокрация. За мнозина положението изглежда така – нацията им вече няма право да поръчва, има право само да плаща. Тя трябва да работи, но не и да говори. 

Великобритания е само точката на пречупване, която може да бъде последвана от голямото спукване, освен ако не последва друго. Европа трябва да поднови концепцията си за функциониране. Който не желае да види големия проект за международното разбирателство и икономическото сътрудничество на кладата на историята, трябва да поспре за момент и да се вгледа в лицето на британския електорат. Той ще познае в него и себе си. Защото безпокойство за бъдещето на ЕС отдавна е европеизирано. Болният човек на Европа е самата Европа. По-звучен шамар едва ли ще има. 

Всичко по темата четете тук!