fallback

Общият гняв зад Тръмп и Brexit

Кампаниите в подкрепа на Доналд Тръмп и излизането на Великобритания от ЕС носят три тревожни паралела, пише журналистът Гидеон Рахман

09:33 | 07.08.16 г. 12

На конгреса на демократите миналата седмица имах некомфортното усещане за дежавю, пише журналистът Гидеон Рахман за Financial Times. Изписан в единия край на сцената бе лозунгът на кампанията на Хилари Клинтън - „По-силни заедно“. Това е депресиращо напомняне за „По-силни вътре“ - лозунгът на изгубилата кампания за оставане в Европейския съюз по време на британския референдум.

Тази прилика е нещо повече от жалко съвпадение. Бих посочил три паралела между Brexit и феномена Тръмп, които би трябвало да предизвикват тревога у кампанията на Клинтън, пише Рахман. Първият е силата на имиграцията като проблем. Вторият е начинът, по който кампаниите на Тръмп и Brexit се превърнаха в средство за протестен вот срещу икономическата несигурност. А третият е пропастта между позициите на елита и тези на бялата работническа класа.

Кампаниите на Тръмп и Brexit сложиха обещанията за контрол на имиграцията в центъра на дейността си. Във Великобритания искането на поддръжниците на Brexit да „поемат обратно контрола“ бе възприемано най-вече като обещание да се спре потокът от имигранти от Европа. Най-известният ангажимент в кампанията на Тръмп пък е „построяването на стена“ и спиране на незаконната имиграция от Мексико към САЩ.

Както във Великобритания, така и в САЩ имиграцията се превърна в мощен символ на предполагаемото желание на елита да подкопае жизнения стандарт на работническата класа, позволявайки навлизането на евтина работна ръка от чужбина. Кампаниите на Тръмп и Brexit засилиха безпокойството около имиграцията със страх от тероризъм. Тръмп дори призова за забрана на всички мюсюлмани да влизат в САЩ. Кампанията на Brexit пък включваше плакати около бежанската криза в САЩ, която засили опасенията за потока от мюсюлмански имигранти от Близкия изток.

В британския случай кампанията за оставане в ЕС така и не намери начин да се справи с опасенията на обществото около имиграцията, а демократите може би попадат в същия капан. Обявлението на Клинтън миналата седмица, че „няма да построим стена“ получи големи овации по време на конгреса. Британският опит обаче предполага, че подобни твърдения могат просто да бъдат интерпретирани като отказ за ангажиране с обществените опасения около миграцията. Тръмп със сигурност прави това, като наскоро написа в Twitter, че „визията на Хилари е за свят без граници, където работниците няма да имат власт, работа или сигурност“.

Твърдението на Тръмп, че ще защитава бедните и тези с несигурни работни места също е политическо силно. Нещо подобно се случи във Великобритания, където кампанията за оставане не успя да предугади, че референдумът ще се превърне в средство за протестен вот за работните места и жизнени стандарти. Във Великобритания заплатите на повечето хора не са били увеличавани от финансовата криза през 2008 г., а много региони на страната са в икономически застой от десетилетия.

След вота за Brexit журналистът Джон Ланчестър казва: „Има много места във Великобритания, където ако се родиш, ще търпиш необратимо поражение през целия си живот – липса на възможности, на образование, на достъп до влияние, на продължителност на живота“.

Същото важи за много места в САЩ, където средните реални заплати отчитат спад през последните десетилетия. Продължителността на живота на белите американци, незавършили колеж, също се понижава от 2000 г. насам, като според The New York Times това се дължи на „епидемията от самоубийства и смъртни случаи от злоупотреба от наркотични вещества“. Проучване на Harris от миналата година показва, че 85% от американците вярват, че хората, които управляват страната, не се интересуват от тях, а 81% смятат, че богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни.

Проблемът за Клинтън – като това наистина е голям проблем, е, че тя е олицетворение на политическата върхушка, която повечето американци в момента явно презират. Демократите с право твърдят, че животът на Тръмп е паметник за безразличието му към обикновените хора. Но колкото повече американският елит и водещите медии се обединяват срещу Тръмп, толкова повече те подчертават статута му на кандидат, борещ се срещу системата.

Някои твърдят, че избирателите на Тръмп сред бялата работническа класа са твърде малко, за да му позволят победа през ноември. Но това може би няма да е проблем, ако републиканците успеят значително да увеличат избирателната активност. Още веднъж британският опит важи и тук. Победата за Brexit бе гарантирана от множество гласоподаватели от работническата класа, които не си направиха труда да гласуват на последните парламентарни избори.

Във Великобритания липсата на връзка между политическия елит и работническата класа накара много анализатори да отхвърлят проучванията, които показваха, че Великобритания ще гласува за напускане. Миналата седмица в САЩ се натъкнах на подобно недоверие сред много американски анализатори, чийто страх от Тръмп свежда до минимум възможността да допуснат идеята, че той може да е следващият президент, пише Рахман.

Приликите между кампаниите на Brexit и Тръмп са поразителни, но има и важни разлики. Най-очевидната е, че докато кампанията за Brexit използваше свирка за кучета, за да се възползва от расистките настроения, Тръмп използва истинска сирена.

Най-популярните защитници на кампанията за Brexit, като Борис Джонсън и Майкъл Гоув, се стремяха да останат привидно внимателни по време на кампанията. За разлика от тях Тръмп стана специалист по хаоса и обидите.

Възможно е поведението на Тръмп да накара достатъчно избиратели да гласуват в подкрепа на Клинтън през ноември. Преживявайки Brexit обаче, не бих залагал на това, завършва Рахман.

Още за Brexit четете тук

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 08:25 | 12.09.22 г.
fallback