Британските инвеститори имат прекалено голямо доверие на правителството

Британското правителство на 29 март задейства член 50 от Лисабонския договор за излизане от Европейския съюз. Шотландското правителство настоява за провеждането на втори референдум за независимост, преди преговорите за Brexit да приключат, а в иначе предвидимата Английска централна банка се появи първият глас в подкрепа на повишение на лихвените проценти.

Ако погледнете пазарите обаче, няма да предположите, че многото последици от решението на страната да напусне ЕС се разпространяват в икономиката. Инвеститорите не бива да приемат, че тази липса на влияние ще продължи, особено ако Brexit се окаже не толкова процес, а по-скоро събитие, което настъпва изведнъж, коментира Джордж Магнус от Оксфордския университет в материал за Bloomberg.

Единственото, което действително се случи след референдума от юни 2016 г. е обезценяването на лирата. Но по-голямата част от 17-процентовото понижение спрямо долара и 12-процентовото понижение спрямо паунда се случи непосредствено след вота. През последните месеци паундът се търгува в сравнително тесни граници.

Тенденциите на фондовия и дълговия пазар засега нямат нищо общо с Brexit. Ако не друго, поне приличните потребителски разходи и поддържат доброто представяне на фондовия пазар, без да вредят на дълговия, въпреки ускорената инфлация.

Индексът FTSE 100, който до голяма степен зависи от лирата, достигна рекорден връх на 23% над дъното, докоснато след референдума. Борсовият измерител се представя по-добре от паневропейския Stoxx Europe 600. По-широкият и по-тясно фокусиран върху вътрешния пазар FTSE 350 също отчиташе подем, сходен с този при FTSE 100.

Графики: Bloomberg

През август доходността по 10-годишните държавни облигации се понижи до 0,5% и макар че днес те са 1,25%, те остават под нивата отпреди референдума. За сравнение, облигациите със същата доходност в САЩ и Германия имат по-високи доходности със съответно 70 и 30 базисни пункта.

Това добро състояние на пазарите обаче работи, при най-оптимистичния сценарий, при който Великобритания се справя на няколко фронта:

- Успешно договори условията по член 50 за излизането на страната от Европейския съюз.

- Успешно договори принципните бъдещи отношения с ЕС в рамките на няколкогодишен преход.

- Успешно реши кои закони, приети през последните 40 години в рамките на членството в ЕС, да модифицира или отхвърли.

- Успешно поддържа икономическата експанзия в застаряващата държава, като същевременно успешно се справи с негативните икономически последици от Brexit върху стандартите на живот и

- Успешно предотврати разпадането на Обединеното кралство.

Властите и парламентът в Лондон са длъжни да одобрят провеждането на референдум в Шотландия, което засега премиерът Тереза Мей отхвърля. Мей не иска провежда не на вот, преди Brexit да се осъществи, а кампанията в Шотландия, която иска референдум, ще се постарае възможно най-много да усложни задачата на премиера.

Финансовите пазари сякаш не приемат, че една или повече от тези задачи могат много да се объркат, особено предвид появилите се въпроси за компетентността на властите да се подготвят за Brexit.

Няма много време. Преговорите по член 50 трябва да приключат до края на март 2019 г., в противен случай Обединеното кралство ще трябва да напусне ЕС без никакво споразумение. Изборите във Франция и Германия обаче може да отложат същинското началото на преговорите до есента на тази година, така че процесите по одобрение в ЕС може да изискват споразумение още през октомври 2018 г.

Освен това трябва да се обмисли т.нар. твърд Brexit, при който Великобритания ще има по-голям контрол над имиграцията за сметка на достъпа до единния пазар. Това е предпочитаният вариант от Торите в парламента и може да се случи дори по-скоро от 2019 г., ако преговорите се провалят. Това ще изложи икономиката на по-големи шокове при търсенето и предлагането и ще създаде правна и регулаторна каша за британските компании, граждани и пазари, както и безизходица за граждани на ЕС във Великобритания, а и обратното.

Извън единния пазар Обединеното кралство ще има нужда от време, за да уреди одобрението на условията по членството си в Световната търговска организация (СТО), да се приспособи към по-високите мита, да преориентира износа си на услуги, който в момента е фокусиран върху ЕС и да се заеме с продължителни преговори за изграждане на нови търговски отношения с държави извън Европа. Те от своя страна може би никога няма да компенсират загубите от напускането на най-голямата в света зона за свободна търговия.

Предвид двата варианта – за твърд Brexit и за оптимистичен сценарий, би било разумно инвеститорите да се позиционират добре и за допълнително поевтиняване на лирата, и за по-висока рискова премия при акциите, корпоративните кредити и имотите. Дълги позиции при британските облигации за сметка на американски и европейски вероятно биха се отплатили в такава среда, но не и преди те също да се поддадат на страха, свързан със по-слаба лира.