Северна Ирландия отново на ръба между стабилността и национализма

Почти две десетилетия, след като Белфасткото споразумение (известно още като Споразумението от Разпети петък) донесе мира в Северна Ирландия, доверието между основните партии е изключително ниско. Трудно извоюваната стабилност – сега взимана за даденост от поколение, родено след националистическия конфликт в страната, е подложена на сериозно изпитание от приближаващото излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз, коментира колумнистът Тереза Рафаел за BloombergView.

Вотът от преди две седмици, който отбеляза висока избирателна активност и бе вторият за по-малко от година, доведе до обичайната демонстрация на сектантство, но с някои важни разлики. За пръв път, откакто Северна Ирландия получи право на самоуправление, двете основни националистически партии – тези, които традиционно подкрепят обединение с Република Ирландия, спечелиха повече места от двете основни партии, които искат Северна Ирландия да остане част от Обединеното кралство (т.нар. юнионисти).

Преди Brexit, който заплашва да наруши търговските отношения и отново да постави граница между Република Ирландия и Северна Ирландия, нещата изглеждаха, че отиват в обратна посока, като юнионистите консолидираха властта, а значителен брой католици искаха да останат част от Острова. Сега „идеята за постоянно мнозинство на юнионистите е разрушена“, казва Джери Адамс, лидер на засилващата се партия Шин Фейн.

Навсякъде другаде подобна забележка може лесно да бъде отхвърлена като парадиране, но в Северна Ирландия потенциалните ѝ последствия са много по-сериозни. Адамс, призовава за т.нар. „гранично допитване“ - реално референдум за отмяна на отделянето на Северна Ирландия от Република Ирландия от преди почти век.

Съгласно Белфасткото споразумение допитването може да бъде организирано, само ако по-голямата част от народните представители искат такова. Юнионистите нямат намерение да го подкрепят и Адамс го знае. Но знае още, че си струва да наложи известен натиск: Северна Ирландия гласува с почти 56% срещу 44% да остане в Европейския съюз на референдума за Brexit. От тези, които се смятат за националисти, 88% са гласували да останат в ЕС. Това представлява още един слой на сложност и несигурност към сектантските въпроси.

Демократичната юнионистична партия (DUP) – най-голямата партия в Северна Ирландия, носи голяма част от вината за провала на споразумението за споделянето на властта. Отношенията с Шин Фейн са напрегнати от известно време след вота за Brexit, който бе подкрепен от DUP, а браковете между един и същи пол (Шин Фейн е „за“, а DUP “против“) е друг проблем. Но скандал около схемата за енергийни субсидии, водена от лидера на DUP Арлийн Фостър, бе последната капка.

Двете основни партии трябва да се обединят зад общ кабинет през следващите три седмици. Алтернативата е или други избори, или още веднъж налагане на пряко управление от Уестминстър.

Икономиката на Северна Ирландия не може да си позволи несигурност. Тя просперира през последните години, но все още изостава зад останалата част на Обединеното кралство, като има по-високо ниво на безработица, по-нисък растеж на БВП, по-ниски нива на производителност и по-високи равнища на бедност. Има много добри причини за интереса на инвеститорите към Северна Ирландия – от разрастващия се fintech център и високо образованата работна сила до модерната (финансирана от ЕС) инфраструктура на широколентов интернет. Може би е време Северна Ирландия да спре да се възползва от европейските фондове (Северна Ирландия е вторият по големина рецепиент на средства на ЕС по регионален доход). Това обаче ще изисква много повече помощ от Уестминстър. Но растежът и просперитетът идва след политическата стабилност.

Поради всичко това е важно партиите да продължат ангажимента си към споделяне на властта и правителството в Лондон да гарантира, че интересите на Северна Ирландия са добре представени в преговорите по Brexit. Северна Ирландия може да не е хармоничното място, което си представяхме през 1998 г. Но победите ѝ не трябва да се взимат за даденост.