Иран – в центъра на глобалните амбиции на Китай

Когато Цзуао Жу Лин, предприемач от Пекин, чул за първи път за бизнес възможности в Източен Иран, бил скептичен. Но след това купил карта и започнал да си представя региона без граници, като един огромен пазар.

„Много страни са наблизо, дори Европа. Иран е в центъра на всичко", казва 49-годишният Лин, докато кара бялото си BMW по магистралата, свързваща Техеран с източния ирански град Машхад.

В продължения на хилядолетия Иран е просперирал като търговски център, свързващи Изтока и Запада. Сега се очаква тази роля да се разшири през идните години. Китай разкрива своя проект "Един пояс, един път", който обещава над 1 милиард долара инфраструктурни инвестиции - в мостове, железопътни линии, пристанище и енергетика - в над 60 страни от Европа, Азия и Африка. Иран, който в исторически план е бил кръстопът, е в центъра на тези плановe, пише Томас Ърдбринк за New York Times. 

Като парчета от разпростиращ се геополитически пъзел, компонентите на китайската инфраструктурна мрежа се появяват на места. Китайски работници в Източен Иран са заети да модернизират една от големите железопътни линии, да стандартизират размера на габаритите, да подобряват размера на габаритите, да подобряват основата, на която са разположени коловозите и да възстановяват мостове, с крайната цел да свържат Техеран с Туркменистан и с Афганистан.

Почти същото се случва в Западен Иран, където железопътните екипи работят за свързване на столицата с Турция и евентуално с Европа. Други железопътни проекти ще свържат Техеран и Машхад с дълбоководните пристанища в южната част на страната.

Някога зависим от Пекин по време на международната изолация, наложена му от западните страни заради ядрената му програма, Иран вече се отнася по-критично към способността на Китай да реализира грандиозните си амбиции. Другите пътища към западните пазари са по-дълги и минават през Русия, потенциален конкурент на Китай.

"Не е като да им се налага да отменят проекта си, ако не участваме. Но ако иранците искат да спестят време и пари, ще изберат най-краткия път", заяви Асгар Факрие Кашан, ирански заместник-министър на пътищата и градското развитие. Той добави с усмивка: "Иран има и политически предимства в сравнение с Русия. Те са силно заинтересовани да работят с нас".

Други се притесняват, че предвид мащабните китайски инвестиции и засилващото се присъствие на Китай в иранската икономика, Техеран ще става по-зависим от всякога от Китай, който вече е най-големият му търговски партньор.

Китай е важен пазар за иранския петрол и поради все още неотменените едностранни американски санкции, които плашат глобалните банки, е единственият източник на значителните капитали, от които Иран се нуждае, за да финансира важни инфраструктурни проекти. Но това очевидно е риск, който ръководството е готово да поеме.

"Китай доминира в Иран", заяви Мехди Тагхави, професор по икономика в университета Аламе Табатабаи в Техеран и добави, че "иранските власти не виждат никакви отрицателни страни на това да са зависими от Китай". "Заедно се движим напред", каза той.