Германските църкви се обръщат към банките в търсене на пазители за средствата си

Все по-голяма част от църквите в Германия търсят професионална помощ за управлението на активите си. От една страна, по-ниските лихвени проценти се отразяват върху възвръщаемостта на традиционните инвестиции. От друга, по-високите изисквания за прозрачност хвърлиха светлина върху някои инвестиционни несполуки от миналото.

Всичко това на фона на оценката за състоянието на германските църкви, което се изчислява на няколко стотин милиарда евро, посочва Bloomberg в свой материал.

„Църквите се отнасят все по-професионално към своите инвестиции през последните години и опират до професионални мениджъри на активи по-често“, посочва Мартина Ерлвайн, която се грижи за църкви инвеститори към базирания в Хамбург кредитор Joh Berenberg Gossler & Company KG.

Подобно наблюдение прави и главният информационен директор на Merck Finck Privatbankiers AG в Хамбург Даниел Кербах. „Църквите са един от наистина големите пазарни участници, те все по-често използват професионален мениджмънт на активи“, посочва той.

Особено при сегашните ниски лихвени проценти традиционните инвестиции за покупка и задържане за по-дълъг период от време на облигации „вече не могат да постигнат задоволителна възвръщаемост“, смята Филип Шецле от Metzler Asset Management GmbH във Франкфурт. По думите му резултатът е обширно разнообразяване, за което църквите сега търсят помощ.

В същото време много църкви наскоро се ангажираха за първи път с упражняване на засилен контрол върху своите финанси и публикуването на подробни доклади. В рамките на този процес обаче много от тях се натъкнаха на грешки от миналото. Такъв пример е епархията на Айхщет, където се предполага, че рискови инвестиции в недвижимо имущество са довели до загуби за милиони евро. Сега обаче парите ѝ са поверени на експерти.

И макар печалбата от т. нар. германски църковен данък да се е увеличила през последните години съществува риск от спад заради отслабване на икономиката, което прави възвръщаемостта от инвестиции още по-важна.

Църквите не се нуждаят от приходи, само за да извършват ежедневната си дейност. Като работодател те имат „значими пенсионни задължения“, казва Еберхард вон Алтен, директор на отдела за институционални клиенти към FERI Trust GmbH.

Политологът и църковен експерт Карстен Фрерк се опитва да направи екстраполация на Католическата и Протестантсксата църква в Германия. „На основата на моите правдоподобни изчисления двете църкви, включително техните бизнес предприятия, имат оценка на активите около 345 млрд. евро“, посочва той.

„Това обаче е без техните организации Caritas и Diakonie, които имат значителен брой активи в недвижимото имущество“, допълва Фрерк.

Това е в унисон с коментарите на Мартина Ерлвайн: „Общото богатство на църквите се оценява средно на трицифрена сума в милиарди“, посочва тя.

Архиепископията на Мюнхен и Фрайзинг е една от църковните организации, които вече предоставят достъп до сметките си. От 31 декември общият ѝ баланс е около 3,4 млрд. евро. В допълнение към недвижимото имущество архиепископията е посочила и финансови инвестиции за около 1,5 млрд. евро. Епархията наистина работи с банки, потвърди говорителят Кристоф Капес.

„Сътрудничеството покрива всички области на банкови услуги – от платежни трансакции до инвестиционни решения“, допълва той.

Колкото по-големи са активите на индивидуалните църкви, толкова по-специални са техните нужди, особено на фона на необходимостта от диверсификация, посочва Аксел Роге, ръководител на отдела за институционални клиенти към Bethmann Bank AG.

Филип Шетцле също потвърждава, че църквите вече се интересуват както от ликвидни, така и от неликвидни инвестиции.

„Неликвидните инвестиции като инфраструктура обаче се търсят само от много големи институции“, посочва той. Сред ликвидните активи акциите са станали значително по-важни си през последните години. И макар доскоро църквите да инвестираха почти изцяло в еврозоната, глобалната диверсификация играе все по-голяма роля, допълва той.

Според Еберхарт фон Алтен от FERI Trust някои инвеститори, с помощта на външни мениджъри, започват да трупат опит в алтернативните активи. „Управлението на активи не е част от основния опит на диоцезите и регионалните църкви, където важи прехвърлянето на дейността. Това, разбира се, е различно в случая на църковните банки и църковните пенсионни планове“, допълва той.