МВФ: Задава се най-слабият от 3 години икономически ръст, предимно заради Европа

Международният валутен фонд (МВФ) снижи прогнозата си за развитието на световната икономика, като прогнозира, че тя ще нарасне през 2019 г. с най-слаби темпове от три години насам и предупреди, че търговското напрежение от последните месеци ще доведе до допълнителни проблеми.

При второто си понижение за последните три месеца организацията обвинява за негативния тренд преди всичко понижаващото се потребление в Европа и неотдавнашните сътресения на финансовите пазари. Фондът прогнозира глобален растеж от 3,5% за тази година, под предишната прогноза за 3,7% от октомври и под ръста за 2018 година, предава Bloomberg.

Прогнозата е може би по-оптимистична от тази на много инвеститори, които открито се страхуват, че глобалната икономика ще се забави, начело с тази на САЩ. Фондът остави прогнозите си за САЩ и Китай непроменени и дори предвижда увеличение на световната експанзия до 3,6% през следващата година.

Въпреки това рисковете „се накланят надолу“, се казва в доклада на МВФ, който бе публикуван няколко часа, след като Китай показа най-бавната си експанзия от последното тримесечие на 2009 г. насам. Той ще постави тона за срещите в рамките на Световния икономически форум в Давос тази седмица.

„Важно е да се направи преглед на многото нарастващи рискове", казва Гита Гопинат, новият главен икономист на фонда.

Сред заплахите, цитирани в доклада, са допълнителните мита, подновеното затягане на финансовите условия, Brexit „без сделка“ и по-сериозно от очакваното икономическо забавяне в Китай.

Сред най-големите икономики най-сериозна ревизия е направена за Германия, за която МВФ предвижда ръст от 1,3% за тази година, което е с 0,6 процентни пункта по-малко от прогнозата през октомври. Слабото потребителско търсене и линеещото фабрично производство след въвеждането на по-строги емисионни стандарти за колите са сред причините за новата прогноза.

Фондът също така понижи прогнозите си за Италия, като се позова на слабото търсене и по-високите разходи по държавните заеми, както и на Франция, където протестите на „жълтите жилетки“ са се отразили негативно на икономиката. Като цяло за еврозоната се очаква ръст от 1,6% за тази година, което е с 0,3 пункта по-ниско от предишната прогноза.