Изчезването на Съветския съюз остави голяма празнина. „Войната срещу тероризма” не бе пълноценен заместител. Китай обаче отговаря на всички изисквания. За САЩ той може да бъде идеологичесият, военен и икономически враг, от който мнозина се нуждаят. Най-накрая има достоен противник. Това е основният извод, който си направих от тазгодишната среща на Билдербергите, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Съперничеството с Китай се превръща в основополагащ принцип в американската икономическа и външна политика, както и в областта на сигурността. Дали е основополагащ принцип на Доналд Тръмп не е толкова важно. Американският президент има вътрешният инстинкт на националист и протекционист. Други осигуряват рамката и детайлите. Целта е американска доминация. Това означава контрол над Китай или разграничаване от него. Всеки, който вярва, че базираният на правилата многостранен ред, глобализираната икономика и хармоничните международни отношения ще устоят на конфликта САЩ-Китай, вероятно е заблуден.
Удивителният правителствен доклад на Пекин за търговския конфликт със САЩ, публикуван в началото на юни, е доказателство. За мен тягостният факт е, че по много въпроси китайските позиции са правилни. Фокусът на САЩ върху двустранните дисбаланси е икономически неграмотен. Гледната точка, че кражбата на интелектуална собственост е нанесла огромни щети на САЩ е съмнителна. Твърдението, че Китай грубо е нарушил ангажиментите, поети с присъединяването му към Световната търговска организация (СТО) през 2001 г., е крайно надценено.
Да се обвинява Китай в измама е лицемерно, когато почти всички търговски политики на администрацията на Тръмп са в нарушение на правилата на СТО, което се потвърждава от решимостта на САЩ да разрушат системата за уреждане на спорове в рамките на организацията. Преговарящата позиция на САЩ спрямо Китай се олицетворява от правото на силата. Това е особено вярно на фона на настояването Китай да приеме ролята на САЩ като съдия, съдебен заседател и изпълнител на присъдите по търговските споразумения.
Спорът относно условията на пазарна отвореност и защита на интелектуалната собственост би могъл да се реши с внимателни преговори. Такова уреждане може дори да помогне на Китай, тъй като би отслабило здравия държавен контрол и би подкрепило пазарно ориентираните реформи. Въпросите сега обаче са твърде сложни за такова решаване. Това е отчасти заради мъчителното разпадане на преговорите, а още повече заради засилващия се дебат в САЩ относно това дали интеграцията с държавната китайска икономика е желана. Опасенията във връзка с Huawei се фокусираха върху националната сигурност и технологичната автономност.
На либералната търговия все повече се гледа като на „търговия с врага”. Налага се охарактеризирането на отношенията с Китай като конфликт с нулева сума (при който печалбата на единия е възможна само за сметка на другия – бел. прев.) Неотдавнашните коментари на Кайрън Скинър, директор по планирането в държавния департамент, са красноречиви. Съперничеството с Пекин според нея е „битка с напълно различна цивилизация и идеология, каквато САЩ не са водили преди”. Тя добавя, че това ще е „първият път, в който имаме голям неевропейски конкурент”.
10:36 | 14.09.22 г.